Преюдициално запитване, отправено на 17 февруари 2014 г.
Запитваща юрисдикция
Административен съд – София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател: „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
Ответник: Комисия за защита от дискриминация
Заинтересовани страни: Анелия Николова и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Преюдициални въпроси
- Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година1 относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
- Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, §2, буква “а” от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6-7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
- Следва ли разпоредбата на чл. 2, §2, буква “а” от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6-7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
- Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
- Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т.7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че “неблагоприятно третиране” е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
- Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл.2, §2, буква “б” от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6-7 метра? Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
- За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл.2, §2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход? В този смисъл допуска ли чл.2, §2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 /включително етническа принадлежност/?
- Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл.2, §2, буква “б” от Директивата? То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл.2 §2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство? Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение? Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация, /без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел/?
- Допускат ли чл.2, §2 буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл.4, ал.2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
- Следва ли разпоредбата на чл.2, §2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия? Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на