Преюдициално запитване, отправено на 18 октомври 2011 година.
Запитваща юрисдикция:
Административен съд София-град
Страни в главното производство:
Жалбоподател: Зухейр Фрайех Халаф
Ответник: Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет
Преюдициални въпроси:
1. Следва ли член 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от същия регламент и когато по отношение на компетентната по правилата на член 3, § 1 от същия регламент държава-членка е налице поне една от следните хипотези:
А) когато в актове на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по право държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището, свързани с условията за приемане на търсещи убежище лица или с достъпа до процедурата или с качеството на процедурата за разглеждане на молбите за убежище?
Б) когато компетентната по право държава-членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, § 1 от този регламент и при условие, че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
2. Допустимо ли е за целите на прилагане на член 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, национален съд на държава-членка, пред който е предявено искане за прилагане на тази разпоредба на основание твърдения за нарушаването на правото на Съюза в областта на убежището в компетентната по право държава-членка по член 3, § 1 от същия регламент, да прецени нарушаването на това право и произтичащите правни последици за правата на това лице, гарантирани му от правото на Съюза при евентуалното му прехвърляне в компетентната държава-членка, без да е установено по отношение на същата държава-членка нарушение на относимите разпоредби по правото на Съюза по предвидения в това право ред от Съда на Европейския съюз?
При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпросите за определяне на критериите за нарушаване на правото на Съюза:
Следва ли да се вземат предвид само съществените нарушения на правото на Съюза и какви критерии да приложи националния съд за установяването им за целите на прилагането на тълкуваната разпоредба от регламента? Следва ли да се счита за съществено нарушение на правото на Съюза в областта на убежището, само това нарушение, което има за правна последица нарушаването на което и да е право, гарантирано по правото на Съюза на подалото молба за убежище лице или следва да се ограничи до нарушаването само на правото на убежище по смисъла на чл. 18 от Хартата за основните права на Европейския съюз? Следва ли да се разглеждат само нарушенията на условията за приемане на търсещите убежище лица в компетентната по право държава-членка, когато по общите критерии и стандарти по правото на Съюза не съществува правно основание за уважаване на молбата за убежище на лицето?
3. Какво е съдържанието на правото на убежище по чл.18 от Хартата за правата на ЕС във връзка с чл. 53 от същата, определението по чл.2,буква в) и съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище?
4. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува, че допуска национален съд на държава членка да приеме, че е оборена презумпцията за спазване на принципа за забрана за връщане и за сигурна страна по съображение 2 от същия регламент по отношение на компетентната по § 1 от същата разпоредба държава-членка, когато това не е установено от Съда на Европейския съюз, като се вземе предвид следното:
– признатите надзорни функции на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на Обединените нации, произтичащи от задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището и изрично по чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО[1] на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, и
– когато в актове на тази Служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от член 3 на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
5. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, във връзка с задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището, да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от същата разпоредба на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпроса:
Когато не е взето посоченото становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците, допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава-членка по чл.3 от същия регламент и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по чл. 41 и чл. 47 от Хартата за правата на Европейския съюз, и по аргумент от чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?
С определение от 25 ноември 2011 г. Председателят на Съда на ЕС отхвърля искането на Административен съд – София град за гледане на делото по реда на бързото производство.
***