Преюдициално запитване, отправено на 06 септември 2010 година.
Препращаща юрисдикция
Административен съд София-град.
Страни в главното производство
Ищец: Петър Аладжов.
Ответник: Заместник директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи.
Преюдициални въпроси
1) Следва ли забрана за напускане на територията на държава-членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото й, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на “обществения ред” по чл. 27, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО, при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия:
1.1. в Конституцията на тази държава-членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на обществения ред;
1.2. съображението “обществен ред” като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския Съюз;
1.3. предвиденото съображение “обществения ред” по смисъла на посочената норма на директивата, съдържа и съображението “за защита на правата на други граждани”, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата-членка чрез погасяването на публични задължения?
2) Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, при условията на главното производство, че се допуска национална правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната”, от държава-членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава-членка, за неплатени публични задължения към тази държава, квалифицирани по правото й като задължения в “големи размери”, когато за погасяване на това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите-членки, предвидена по Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26.05.2008г. относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки, както и на Регламент (ЕО) № 1179/2008 на Комисията от 28.11.2008г. за установяване на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на последната директива?
3) Следва ли принципът за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, респективно от критериите по чл. 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО, при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държава-членка, квалифицирано като “задължение в големи размери” по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава-членка на физическо лице – управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
3.1. наличието на публично задължение в “големи размери” се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка “забрана за напускане на страната”;
3.2. не се предвижда преценка на обстоятелства, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина;
3.3. не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството – длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагане на забраната;
3.4. забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай, че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в “големи размери”, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната;
3.5. забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
***
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)