Преюдициално запитване, отправено на 14-ти юни 2011 година.
Запитваща юрисдикция:
Административен съд – Варна
Страни в главното производство:
Жалбоподател: “Добруджанска петролна компания” АД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите
Преюдициални въпроси:
1. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателя нямат право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката.
2. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл. 173-177 от директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2 или членове 380-390 от директивата , то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.
3. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006 / 112 / ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато получателя е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл.173-177 от директивата , то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.
4. В чл.80, ал. 1 б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата-членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията.
5. Допустима ли е национална правна уредба като тази на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в чл.80, ал.1, б.”а” “б” и “в” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
6. В случай като процесния, разпоредбата на чл.80, ал. 1, б.”а” и б”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.