Преюдициално запитване, отправено на 8-ми юни 2011 година.
Запитваща юрисдикция:
Административен съд – Варна
Страни в главното производство:
Жалбоподател: “БОНИК” ЕООД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите
Преюдициални въпроси:
1. Съгласно разпоредбите на чл.178 букви а и б, чл.14, чл.62, чл.63, чл.167, чл.168 от директива 2006/112 може ли чрез тълкувателен път да се изведе понятие “Липса на реалност на доставката”, ако отговорът е “да” понятието “липса на реалност на доставката” покрива ли се като дефиниция с понятието за “данъчна измама” или включва ли се в това понятие? Какво по смисъла на директивата включва понятието “данъчна измама”?
2. В светлината на дефиницията за данъчна измама и т.26 и т.59 от Преамбюла на Директивата във връзка с чл.178 буква б от Директивата изисква ли директивата формалностите да бъдат изрично нормативно закрепени с акт на висшия законодателен орган на държавата – членка, допуска ли директивата тези формалности, да не бъдат нормативно закрепени, а да представляват административни /и данъчно ревизионни/ и съдебни практики? Допустимо ли е формалности да се въвеждат чрез нормативни актове на административните органи и или чрез указания на администрацията?
3. “Липсата на реалност на доставката” ако е понятие различно от “данъчна измама” и не се включва в обхвата на дефиницията за данъчна измама представлява ли формалност съгласно чл.178 б.б или мярка съгласно т.59 от директивата, въвеждането, на която има като последица отказ от правото на данъчен кредит и поставя под въпрос неутралността на ДДС – основан принцип на общата система на ДДС, въведен от общностното законодателство в тази област?
4. Допустимо ли е да бъдат поставени формалности към задължените лица за доказване от тях на доставки предхождащи доставката между тях /последния получател/ и неговия доставчик за реално осъществяване на доставката при положение, че органът не оспорва извършването на последващи доставки от лицата /последните доставчици/ със същите стоки и в същите количества към следващи получатели.
5. В рамките на общата система на ДДС и според разпоредбите на чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112, трябва ли правото на търговец за признаване на плащания за ДДС по определена сделка, да бъдат преценявани с оглед на:
а) само за конкретната сделка, за която търговецът е страна, включително намеренията на търговеца да участва в сделката, и/или
б) съвкупността от операции, включително предходни и последващи сделки, които формират верига доставки, от които процесната сделка е част, включително намеренията на другите участници във веригата, за които търговецът не знае и/или няма средства да узнае, респективно действията и/или бездействията на издателя на фактурата и другите участници във веригата – негови предходни доставчици, по отношение на които получателят на доставката няма възможност да упражнява контрол и да изисква спазването на определено поведение, и/или
в) измамни действия и намерения, независимо дали са възникнали преди или след дадена сделка, на други участници във веригата, за чието участие търговецът не е знаел и от чиито действия или намерения не може да се установи, че е имал средства да узнае.
6. Съобразно отговора по петия въпрос, сделки като тези в главното производство, следва ли да се считат за възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, съответно за част от икономическата дейност на данъчно – задължено лице по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2006/112?
7. Сделки като тези в главното производство, надлежно документирани и декларирани от доставчика за целите на ДДС, по които получателят действително е придобил правото на собственост върху фактурираната стока и няма данни в действителност да е придобил стоката от лице, различно от издателя на фактурата, допустимо ли е да не се третират като възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, само по съображение, че доставчикът не е намерен на декларирания адрес, не е представил изисканите при ревизията документи, или не е доказал пред данъчните органи всички обстоятелства, при които са извършени доставките, в т.ч. какъв е произходът на стоката предмет на продажбите?
8. Поставянето на правото на приспадане на начисления ДДС, в зависимост от поведението на доставчика и/или неговите предходни доставчици, представлява ли допустима мярка за осигуряване на събирането на данъка и предотвратяване на данъчните измами?
9. Съобразно отговорите по втория, третия и четвъртия въпрос, мерки прилагани от данъчните органи, като тези в главното производство, водещи до изключването на режима на ДДС по отношение на сделките сключени от добросъвестен търговец, нарушават ли общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правната сигурност?
10. Съобразно отговорите на предходните въпроси, при обстоятелства като тези в главното производство, има ли получателят на доставките право да приспадне начисления му от доставчиците данък?