Преюдициално запитване, отправено на 8-ми юни 2011 година.
Запитваща юрисдикция:
Върховен административен съд
Страни в главното производство:
Жалбоподател: “ЕМС България ТРАНСПОРТ” ООД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите
Преюдициални въпроси:
1. Член 179, ал.1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, както и принципът на ефективността в областта на косвеното облагане, коментиран в Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела С-95/2007 г. и С-96/2007 г., Есоtradе SрА срещу Agenzia delle Entrate – Ufficio di Genova 3, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат преклузивен срок като този в конкретния случай, посочен в чл. 72, ал.1 от ЗДДС / в редакцията на закона към 2008 г./, продължен до края на месец април 2009 г. само по отношение на получателите по доставки, за които данъкът е станал изискуем до 1 януари 2009 г., с параграф 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС с оглед обстоятелствата по главния спор, а именно:
– от гледна точка на изискването на националното законодателство, лицето, осъществило ВОП, което няма регистрация по ЗДДС, да се регистрира доброволно, въпреки че не отговаря на условията за задължителна регистрация като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит;
– новата нормативна уредба, съдържаща се в член 73а от закона в сила от 1 януари 2009 г., предвиждаща признаването на правото на приспадане, независимо от това дали е спазен срокът по чл. 72, алинея 1, когато данъкът е изискуем от получателя по доставките, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството;
– последващото изменение на член 72, алинея 1 от ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г., според което правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода?
2. Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, признаваща късното начисляване на данъка и налагаща санкция за късно начисляване чрез определяне на задължение за лихва, както и налагаща санкция, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит, при конкретните условия, при които се намира жалбоподателят, като се вземе предвид, че сделката не е укрита, данни за нея са налични в счетоводството, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден?
***