Запитваща юрисдикция

Административен съд – София-град

Преюдициално запитване, отправено на 18 януари 2016 г.

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ангел Маринков

Ответник: Председател на Държавна агенция за българите в чужбина

Преюдициални въпроси

1. Следва ли [чл. 14], §1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда (преработена), чл. 3, § 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и труда, да се тълкуват, че са достатъчно точни и ясни и поради това пряко приложими към правното положение на уволнено лице от публичния сектор, заето по служебно правоотношение, когато:

а)	уволнението е постановено поради намаляване на броя на еднаквите длъжности (функции), заемани от уволненото лице и от други служители, както мъже така и жени;

б)	уволнението се основава на неутрална разпоредба по националното право;

в)	в посочената хипотеза на уволнение националната правна уредба не предвижда критерии и задължение за преценка по отношение на всички лица, които могат да бъдат засегнати от уволнението, също не предвижда и задължение за излагането на мотиви защо е уволнено конкретното лице?

2. Следва ли от чл. 15, §1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда (преработена), чл. 3, § 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и труда, тълкувани във връзка, членове 30, 47 и 52, § 1 от Хартата на основните права, че допускат национална мярка по чл. 157, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, разглеждана във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, които разпоредби при посочената в първия въпрос хипотеза на уволнение на лице от публичния сектор, заето по служебно правоотношение (поради съкращение чрез намаление на броя на еднаквите длъжности, заемани както от мъже, така и от жени), изрично не установяват задължение за подбор и критерии като част от правото на уволнение, това се допуска от административната и съдебната практика само когато компетентният да постанови уволнението орган утвърди по своя преценка процедура и критерии, но за разлика от посоченото при идентична хипотеза на уволнение на лице от публичния сектор, заето по трудово правоотношение, нормативно са установени задължение за подбор и критерии за извършването му като част от правото на уволнение на същия орган?
3. С

ледва ли чл. 15, § 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда (преработена), чл. 3, § 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и труда, във връзка, членове 30, 47 и 52, § 1 от Хартата на основните права, да се тълкуват, че уволнението на лице от публичния сектор, заето по служебно правоотношение, ще бъде необосновано и поради това в противоречие с посочените разпоредби, само по съображение, че административният орган не е извършил подбор и приложил обективни критерии, съответно не е изложил мотиви за избора си да уволни конкретното лице, при условие, че това лице заема идентична длъжност с други лица, мъже и жени, и уволнението е извършено въз основа на неутрална разпоредба?

4. Следва ли чл. 18 вр. чл. 25 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда (преработена), във връзка, чл. 30 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че изискването за пропорционалност е спазено и допускат национална правна уредба, която предвижда обезщетение за незаконно уволнение, приложима и в случаите на нарушаване на принципа за равното третиране в областта на заетостта и труда по правото на ЕС, която определя максимален период на обезщетението до 6 месеца и фиксиран размер — основната заплата на заеманата длъжност, но само и доколкото лицето е останало без работа или е получавало по-ниско възнаграждение, и при положение, че правото на лицето да бъде възстановено на длъжността, е отделно и не е част от правото му на обезщетение по националното право на държавата-членка?