Преюдициално запитване отправено от Aдминистративен съд София – град на 14-ти май 2009 г.
Запитваща юрисдикция
Aдминистративен съд София – град
Страни в главното производство
Ищец: Георги Иванов Елчинов
Ответник: Национална здравноосигурителна каса
Заинтересована страна: Министерство на здравеопазването
Преюдициални въпроси
1) Следва ли чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 годинr* да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презюмира, че това лечение не е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, следва да се презюмира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
2) Изразът “не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава” в разпоредбата на член 22, пар. 2, ал. 2 на Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
3) Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение, че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
4) При положение, че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държава членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по чл. 22, пар. 1, буква в) на Регламент (ЕИО) № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната й уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
5) Противопоставят ли се чл. 49 от ДЕО и чл. 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на национална разпоредба, като тази на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените лица имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
6) Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да се издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай, че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
7) Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на чл. 49 от ДЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?
____________
* – Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), във версията изменена и актуализирана от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ 1997, L 28, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35).
***