Преюдициално запитване, отправено на 28-ми март 2011 година.
Запитваща юрисдикция:
Административен съд – Варна
Страни в главното производство:
Жалбоподател: “Клуб” ООД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите
Преюдициални въпроси:
Следва ли чл.168, ал.1, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 годинаотносно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира /предполага до доказване на противното/, че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли чл.168, ал.1, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на директивата и съдебната практика по тълкуването административна практика, като тази на Националната агенция по приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот -мезонет в гр.София?
***