Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Преюдициално запитване, отправено на 10 януари 2013 година
Страни в главното производство
Жалбоподател: Гена Чолакова
Ответник: Осмо Районно Управление при СДВР
Преюдициални въпроси
1. Следва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с член 67 и член 72 от същия договор, предвид установените по правото на Европейския съюз допустими ограничения на свободата на движение на територията на държавите членки за гражданите на Европейския съюз, да се тълкува, че допуска национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство по член 63, алинея 1, точка 5 от Закона за министерството на вътрешните работи, по силата на която е предоставено правомощие на полицейски орган да постанови задържане до 24 часа на гражданин на държава членка за установяване на самоличността му, вследствие на проверка, която не препраща към предвидена в закона на тази държава членка хипотеза да бъде извършена проверка за установяване на самоличността от полицейски орган, в това число не е свързана изрично с установяване или превенция на престъпна дейност, административно нарушение, опазване на вътрешния ред или вътрешната сигурност?
2.Следва ли от член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, тълкуван във връзка с ограничаването на правата по член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата, и съобразно принципа за защита срещу произволна или непропорционална намеса в личната дейност на физическите лица по правото на Съюза, че допуска да бъде приложена национална правна уредба като разглежданата в главното производство по член 63, алинея 1, точка 5 от Закона за министерството на вътрешните работи – за полицейско задържане до 24 часа при невъзможност за установяване на самоличността на гражданин на държава членка по предвиден в закона ред, която допуска посоченото задържане при следните условия:
А) налагането на мярката е предоставено на оперативната преценка на полицейския орган, когато самоличността не може да бъде установена чрез документ за самоличност, чрез друго лице с установена самоличност или по друг достоверен начин;
Б) нормата не предвижда преценка за необходимост от установяването на самоличността, в това число преценка съобразно конкретните факти за възникнала необходимост от упражняване на предвидено по закон правомощие на полицейски орган или личното поведение на лицето;
В) установяването на самоличността не се свързва изрично с хипотези, в които законът допуска извършването на действия по идентифициране на лице, установяването е възможно и само чрез справка в информационна система или по друг достоверен начин, извън действията по идентификация;
Г) преценката на съда за правилното приложение на нормата е обвързана само от предвидените в същата основания, поради упражняването на правомощието при условията на оперативна самостоятелност?
***