Дело C-124/12, “ЕЙ и ЕС – ЗС Марица – Изток 1” ЕООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив

Author

Преюдициално запитване, отправено на 7 март 2012 година.

 

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Пловдив

 

 

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “ЕЙ и ЕС – ЗС Марица – Изток 1” ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив

 

Преюдициални въпроси

 

1. В съответствие ли е с член 168, буква (а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина, че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица – работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:

 

–       данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по “предоставянена персонал”, което е работодател на работниците;

 

–       получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;

 

–       осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

 

–       по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи, приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал.

 

2. Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност “стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки”, при положение, че действащия до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?

 

3. В случай, че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за “безвъзмездни доставки”, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество, използването им  изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?

***

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

18 юли 2013 година(*)

„Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице“