Преюдициално запитване, отправено на 7 март 2012 година.
Запитваща юрисдикция
Административен съд – Пловдив
Страни в главното производство
Жалбоподател: “ЕЙ и ЕС – ЗС Марица – Изток 1” ЕООД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив
Преюдициални въпроси
1. В съответствие ли е с член 168, буква (а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина, че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица – работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:
– данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по “предоставянена персонал”, което е работодател на работниците;
– получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;
– осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
– по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи, приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал.
2. Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност “стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки”, при положение, че действащия до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?
3. В случай, че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за “безвъзмездни доставки”, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество, използването им изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?
***