Преюдициално запитване, отправено на 14 март 2014 г.

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Италес“ ООД

Ответник: Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – гр. Варна при Централно управление на НАП

Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО1 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че след като стока е продадена на трето лице, то за покупката й възниква право на приспадане на данъчен кредит, независимо от липсата на доказателства предходния доставчик да притежава стока от същия вид?

2. Съответства ли на директивата и съдебната практика по тълкуването й административна практика, като тази на Националната агенция по приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица поради липсата на доказателства за произхода на стоката без посочване на наличието на съмнение в участие в данъчна измама и/или наличието на обективни данни, от които да се установява, данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама?