Преюдициално запитване отправено на 25 февруари 2010 г.
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Ищец: “Енел Марица Изток 3” АД
Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – София при Централно управление на Националната агенция за приходите
Преюдициални въпроси
Следва ли член 18, параграф 4 от Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност и член 183, алинея 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, да се тълкуват в смисъл, че допускат при условията на главното производство:
1) Поради законодателна промяна с цел борба с данъчните измами срокът за възстановяване на данък върху добавената стойност да бъде удължен до датата на издаване на ревизионен акт, поради започнала ревизия на лицето в 45-дневен срок от подаване на справката декларация, без да се дължат лихви през този период върху подлежащата на възстановяване сума, когато са налице едновременно следните условия:
преди тази промяна законодателно установеният 45-дневен срок за възстановяване на данъка е изтекъл и са започнали да текат лихви върху сумата за възстановяване, независимо от започналата данъчна ревизия;
б) при ревизията е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване;
в) единствената правна възможност на данъчния субект да съкрати този срок е чрез представяне на обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за определен срок, в размер на подлежащата на възстановяване сума?
Да се установи срок за възстановяване на данък върху добавената стойност с продължителност 45 дни от датата на подаване на справка декларация за този данък и правна възможност за спирането му, а впоследствие и удължаването му чрез възлагане на ревизия в този срок, при едномесечен данъчен период за отчитане на този данък?
Да се извърши възстановяване на данък върху добавената стойност с ревизионен акт, чрез прихващане от подлежащата на възстановяване сума на установени със същия акт задължения за такъв данък и за други данъци и държавни вземания за различни данъчни периоди, както и лихви върху тези суми, начислени към датата на издаване на ревизионния акт, когато при ревизията е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване и са налице едновременно следните условия:
а) не е допуснато предварително обезпечение в хода на ревизионното производство на бъдещи вземания на държавата, които предстои да бъдат установени в хода на производството по издаване на ревизионния акт;
б) прихващането на вземания на държавата не е предвидено като способ за принудително изпълнение и като обезпечителна мярка в националния закон;
в) не са изтекли сроковете за оспорване и за доброволно плащане на прихванатите главници и лихви, поради установяването им със същия ревизионен акт, и част от тях са обжалвани и пред съда?
Когато е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване по справката декларация, държавата да извърши прихващане към датата на издаване на ревизионния акт на установени задължения за данъци със същия акт за периоди, преди датата на тази декларация, както и с лихви върху тези задължения, вместо към датата на справката декларация при условие, че държавата не дължи лихви през време на законоустановения срок за възстановяване на сумата и начислява лихви върху прихванатите данъци след датата на декларацията до издаването на ревизионния акт?
***