Дела C-29/13 и С-30/13, “Глобъл Транс Лоджистик” ООД / Началник на Митница Столична

Author

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

 

Преюдициално запитване, отправено на 21 януари 2013 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Глобъл Транс Лоджистик” ООД

Ответник: Началник на Митница Столична

 

Преюдициални въпроси

 

1.    Следва ли от член 243, § 1 Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, тълкуван във връзка с член 245 от същия кодекс и принципите за правото на защита и за силата на пресъдено нещо, че допуска национална правна уредба като тази по член 220 и член 211а от Закона за митниците, според която на обжалване подлежи повече от едно решение на митнически орган, с което се установява допълнително митническо задължение с цел да се извърши последващото му събиране, в това число и когато при условията на главното производство е приложимо издаването на окончателно решение по смисъла на чл. 181а, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 за установяване на това задължение?

 

2.    Следва ли чл. 243, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, относно упражняването на правото на обжалване, да се тълкува в смисъл, че не предвижда задължително оспорване по административен ред на окончателно решение по смисъла на чл. 181а, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, като предпоставка за допустимост на съдебното производство?

 

3.    Следва ли чл. 181а, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, съобразно фактите по главното производство, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила не представлява окончателно решение по смисъла на тази разпоредба, а само част от производството по издаването му? Алтернативно, следва ли същата разпоредба, при условията на главното производство, да се тълкува в смисъл, че издаденото при посочените нарушения на процедурата решение подлежи на контрол направо пред съда, който следва да разгледа жалбата по същество?

 

4. Следва ли чл.181а, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, съобразно фактите по главното производство и принципа за законност, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила е нищожно поради допуснато съществено процесуално нарушение, равносилно на нарушение на съществено изискване за форма, чието неспазване води до нищожност на акта независимо от конкретните последици от нарушението, като съдът е длъжен да разгледа жалба срещу такъв акт, без да съобразява възможността да върне преписката на административния орган за законосъобразното завършване на производството?

***

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

13 февруари 2014 година(*)

„Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама —Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“