Решение на Общия съд по дело Т-485/14, Bon Net/OHMI – Aldi (Bon Appétit!)

Делото е образувано по жалба за отмяна на решение на Службата за хармонизиране на вътрешния пазар (СХВП) относно регистрацията на европейска търговска марка с името Bon Appétit/Бон Апети.
Фактите по делото са следните. Aldi GmbH & Co. KG предявява молба за регистрация на европейска търговска марка за месо, риба, птици, дивеч, консерви и млечни произведения, стоки от клас 29, която визуално изглежда по следния начин:

Дружеството Bon Net ООД, регистрирано в България, се противопоставя на тази молба на основание своите собствени търговски марки, регистрирани в България за същите стоки, както и за стоки от клас 43 – ресторантьорство и временно настаняване. Въпросните марки изглеждат по следния начин:

Възражението е отхвърлено на първа инстанция от Службата за хармонизиране на вътрешния пазар (СХВП) поради липсата на вероятност за объркване на потребителите. Решението е обосновано с мотива, че потребителите на първоначално регистрираната марка са основно български граждани; че изразът „бон апети“ е добре познат на българския пазар и има слаб отличителен характер; че двете марки, макар и близки фонетично, се различават визуално; и че близостта на марките не дава вероятност за объркване, дори и те да покриват идентични стоки, а именно тези от клас 29, което не важи за тези от клас 43.
Жалбоподателят Bon Net ООД се основава на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009. Според тази разпоредба, собственикът на търговска марка може да се противопостави на регистрацията на друга марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка или със стоките или услугите, за които по-ранната марка е регистрирана, има вероятност от объркване, при което потребителят да свърже въпросните стоки или услуги с по-ранната марка.
Според постоянната съдебна практика вероятността от объркване в съзнанието на потребителите, която се определя като вероятност потребителите да повярват, че въпросните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или, според случая, от икономически свързани предприятия, трябва да се преценява всеобхватно, като се вземат предвид всички относими към конкретния случай фактори. Отправна точка е средностатистическия потребител, който е разумно добре информиран и разумно наблюдателен, като в конкретния случай това е средният потребител от България, поради естество на стоките, покрити от марката, регистрирана в България.
Общият съд сравнява най-напред стоките и услугите, за които се иска регистрация и тези, за които са регистрирани по-ранните марки в България, и заключава, че СХВП е достигнала до правилното заключение за идентичността на стоките, покрити от клас 29, допълвайки, че няма близост между регистрираната вече марка за стоки от клас 43 и новата марка, поради различното естество на услугите и стоките, липсата на конкуренция между тях и различните им канали на дистрибуция.
Сравнявайки знаците, СХВП намира, че новата марка и една от марките, регистрирани в България, а именно втората по ред от представените по-горе са най-близки визуално, предвид надписа на латиница, а не на кирилица, но въпреки това се различават в техния фон. Това заключение е потвърдено от Общия съд. Според жалбоподателя думите, съдържащи се в марката, са от решаващо значение, а фигуративните елементи са само декоративни и нямат отличителни черти. Общият съд обаче стига до заключението, че думите са познати на българската публика като пожелание преди ядене и затова са в директна връзка със стоките от клас 29. В такъв случай думите са описателни за стоките и лесно биха породили асоциации на публиката със стоките. Общият съд подчертава, че дори и българската публика да не е свикнала с френската фраза „bon appétit“, тя би могла да предположи значението на фразата заради близкия фонетично превод на български език.
Доводът на жалбоподателя, че фразата се използва за ястия, готови за консумация и затова е особено подходяща за стоките от клас 29, също не е намерен за убедителен от Общия съд, който счита, че потребителят няма да се задълбочи в такъв анализ.
По-нататък Общият съд припомня, че степента на отличителност на по-ранната марка е само един от елементите, които трябва да се вземат в предвид при всеобхватната преценка на това доколко вероятно е да се предизвика объркване. Езиковите елементи не са определящи, а трябва да се разглеждат с всички останали, като в конкретния случай фигуративните елементи допринасят за отличителността на марката.
Съдът също така обсъжда визуалната прилика на марките, отнасяща се до използвания шрифт и близостта на използваните думи, както и позицията, цветовете и използваната пунктуация. Той потвърждава фонетичната прилика на думите и преминава към преценката на вероятността от объркване.
Всеобхватната преценка на вероятността от объркване предполага връзка между факторите, които се вземат в предвид и приликата между марките, стоките или услугите. Така, ниско ниво на прилика между услугите може да се занули от високо ниво на прилика между марките или обратното. Според постоянната съдебна практика отличителният характер на по-ранната марка е само един фактор от много, когато се определя дали е вероятно да има объркване.
Предвид това, освен визуално, фонетично и концептуално, знаците трябва да се сравнят и според обективните условия на пазара, на който трябва да отговарят марките. Ако стоките се продават в магазини, където потребителите сами си избират продукта основно по външен вид, визуалната прилика придобива по-голяма важност.
В заключение, Общият съд отсъжда, че марките се различават визуално, и въпреки своята фонетична и концептуална прилика, продуктите се продават в магазини, където потребителят сам си избира стоките и тогава тази прилика не е от значение. Описателният характер на термина „добър апетит“ и липсата на отличителна роля, различните фигуративни елементи и малката вероятност потребителите да асоциират произхода на двата вида стоки с едно и също предприятие, са причините Общият съд да потвърди заключението на СХВП, че двете марки, оценени по отношение на цялостното впечатление, което правят, не са близки, поради което няма вероятност от объркване на потребителя, без значение от приликата на стоките, за които са регистрирани съответните марки.