Веселина Петкова[1]

 

Всеки анализ на системата на данъка върху добавената стойност и всяко решение на Съда на ЕС в областта на ДДС започва с азбучния принцип на неутралността на системата на ДДС и с централното място на данъчния кредит като основен механизъм за гарантирането на неутралността.

От гледна точка на практиката и бизнеса обаче данъчният кредит е по-скоро равносилен на данъчна ревизия, главоболия и нерядко – съдебни спорове. За данъчната администрация пък често основният принцип е този на фискалитета, като ДДС е основният източник за финансиране на държавния Бюджет и поради тази причина отказът на данъчен кредит е често срещан механизъм за пълнене на хазната.

Ето как един по замисъла и същността си неутрален данък всъщност поражда полюсни отношения между данъкоплатците, приходната администрация и арбитъра в споровете им – съда.

И докато практиката – и законодателна, и административна, и съдебна, бележи доста голямо развитие в последните години по почти всички въпроси, свързани с данъчния кредит, един голям въпрос като че ли остава в периферията на дискусията – въпросът за данъчния кредит за стоки и услуги, придобити преди датата на регистрация за целите на ДДС. Показателно е, че разпоредбите в тази област не са променяни от приемането на Закона за ДДС в сила от 2007г., а и те не се различават значително от режима по отменения закон.

В същото време, на фона на развитието на разбиранията за основните принципи на ДДС системата и съдебната практика на Съда на ЕС, а и все повече и на тази на българските съдилища, се налага очевидната ретроградност и противоречие на разпоредбите относно данъчния кредит за стоки и услуги преди ДДС регистрацията с Директива 2006/112/ЕО и знаковите решения на Съда.

Какво казва законът?

Българският Закон за данък върху добавената стойност („ЗДДС”) урежда основните принципи за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит за стоки и услуги, придобити преди регистрация по ЗДДС, основно в текстовете на чл. 74 и 75 от ЗДДС.

Анализът на двете разпоредби показва, че за да може да възникне и за да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, освен общите условия за ползване на данъчен кредит (например да използва стоките и услугите за целите на независимата си икономическа дейност, да разполага с данъчен документ за закупените стоки и услуги и т.н.) данъчно задълженото лице трябва да изпълнява и следните допълнителни специални изисквания:

• Закупените стоки или услуги, за които желае да ползва данъчен кредит, трябва да се считат за активи съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
• Активите трябва да са налични към датата на регистрация на лицето по ЗДДС.
• Данъчно задълженото лице трябва да състави опис на наличните активи, в който да опише всеки един актив, за който претендира данъчен кредит. Описът трябва да бъде подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрацията по ЗДДС.
• Правото на данъчен кредит върху услуги е ограничено само до услуги, пряко свързани с регистрацията на лицето по Търговския закон и получени не по-рано от един месец преди регистрацията по Търговския закон.
• За да може да упражни правото си на данъчен кредит, данъчно задълженото лице трябва да включи отново всички активи в дневниците си за покупки за периода на ДДС регистрацията или за един от следващите три данъчни периода.
• Правото на приспадане на данъчен кредит изобщо не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрация.

Цитираните изисквания според мен поставят няколко важни въпроса:

(a)   Допустимо ли е да се ограничава правото на данъчен кредит само за стоки (защото на практика услугите остават до голяма степен изключени от данъчния кредит), и то за такива, които представляват активи за счетоводни цели и са налични към датата на регистрацията?

(b)   Противоречи ли на практиката на Съда и на основните принципи на ДДС системата уредба, която обвързва възникването на правото на данъчен кредит с регистрацията по ДДС и съставянето на регистрационен опис в 7-дневен срок?

(c)   Твърде кратки ли са по смисъла на практиката на Съда 7-дневният срок за подаване на описа и тримесечният срок за упражняване на правото на данъчен кредит?

(d)   Прекомерна санкция и нарушение на принципа на неутралността и ефективността ли е преклудирането на правото на данъчен кредит, ако лицето не подаде опис на наличните активи в 7-дневен срок?

Анализът на практиката на българската приходна администрация, на българските съдилища и на Съда показва, че едни и същи въпроси могат да породят доста различни отговори…

Какво мисли българският съд?

Настоящият анализ не претендира за изчерпателност и представителност и поради тази причина ще си позволя да разгледам само две съвсем скорошни определения на един и същ съд – Върховния административен съд („ВАС”), които ми се струват особено важни в светлината на поставените въпроси.

Определение по адм. д. 15842/2010г. на ВАС

В Определение от 03.05.2011г. на ВАС по адм.д. № 15842/2010г. съдът не уважава молбата на данъчно задълженото лице за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпрос, тясно свързан с правото на данъчен кредит за налични активи преди ДДС регистрацията.

Случаят, пред който е изправен ВАС, касае правото на данъчен кредит за аванси, платени от данъчно задълженото лице по предварителни договори за покупка на недвижими имоти. Основният спор в случая касае датата, на която лицето е подало описа на активите, като приходната администрация спори, че подаденият в рамките на 7-дневния срок по пощата опис не е получен от нея, и отказва на лицето право на данъчен кредит.

Мотивите, с които ВАС отказва да отправи преюдициално запитване до Съда, с което да се разтълкуват разпоредбите на Директива 2006/112 по отношение на изискването за подаване на опис и срока за това, са най-общо следните:

–       Директива 2006/112 не съдържа правна уредба на правото на приспадане на данъчен кредит на налични активи преди регистрацията и това е специфичен институт, уреден единствено от националното право.

–       Въпросите, които страната иска да бъдат отправени до Съда, не могат да бъдат насочени като питане по конкретните правни разпоредби за правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди регистрацията по ДДС на националната правна уредба, тъй като не може въпросът да е насочен по начин, по който да се отговори на коя от разпоредбите на Директивата тези национални норми противоречат.

–   Преклузивните срокове като такива съществуват и в националната правна уредба и в посочената Директива, като Съдът на Европейския съюз се е произнасял вече, че допуска в националните правни уредби правото на упражняване на приспадане на данъчен кредит да е обвързано с преклузивен срок и поради тази причина не възприема тезата, че това право не може да се обвързва със срок.

Следователно ВАС приема, че правото на ЕС не съдържа уредба по този специален въпрос, но в същото време позволява преклудирането му след изтичането на определен срок, като въпросът за същността на този срок и съответствието му с принципа на ефективност изобщо не е обсъден.

Определение по адм. д. 14721/2010г. на ВАС

Само няколко дни по-късно – на 25.05.2011г., друг състав на ВАС уважава молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда по друго административно дело, което касае правото на данъчен кредит за стоки, обект на вътрешнообщоностно придобиване, което обаче е възникнало преди регистрацията по ЗДДС на данъчно задълженото лице и е упражнено след изтичането на тримесечния преклузивен срок за упражняването му. Случаят е особен и поради факта, че между датата на възникването на правото и неговото упражняване ЗДДС е изменен, като се въвежда доста по-благоприятен режим за упражняване на правото на данъчен кредит при т.нар. обратно начисляване на ДДС и се удължава общият срок за упражняване на правото на данъчен кредит от 3 на 12 месеца.

В своето преюдициално запитване ВАС моли Съда да разтълкува дали тримесечният срок, в сила до 01.01.2009г., за упражняване на правото на данъчен кредит противоречи на принципа на ефективност и на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. ВАС поставя и още един особено важен въпрос – допуска ли принципът на неутралитета данъчна ревизионна практика, налагаща санкция за късно начисляване на ДДС, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит.

Макар и постановени по различни дела, и двете определения засягат няколко важни общи въпроса, като обаче ги тълкуват по различен начин.

В първото определение ВАС приема, че Директива 2006/112/ЕО изобщо не съдържа уредба относно правото на данъчен кредит за стоки, придобити преди датата на регистрацията, докато във второто си определение ВАС вече цитира заключението на Съда по дело С-385/09 Nidera, в което изрично се заключава, че регистрацията за целите на ДДС не е действие, което може да породи правото на приспадане на данъчен кредит — право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем — а представлява само формално изискване с оглед на осъществяване на контрол. В този смисъл ВАС изобщо отхвърля твърденията на приходната администрация, че правото на данъчен кредит може да възникне само за регистрирано лице.

На следващо място, ВАС разсъждава относно съотношението на отделните срокове за упражняване на данъчен кредит, като сравнява 3-месечния срок по ЗДДС, в сила до 31.12.2008г., с новия по-дълъг 12-месечен срок в сила от 01.01.2009г. за данък, начислен от доставчика, и с липсата на срок за упражняване на правото в случаите на обратно начисляване на данъка.

Отделно от това ВАС засяга и друг важен проблем – след като данъчно задълженото лице може да плати лихва за това, че е упражнило правото си на данъчен кредит по-късно, може ли то да търпи и друга санкция, изразяваща се в отказа на правото на данъчен кредит. И ще си позволя да добавя – може ли административната санкция за неспазване на определен срок, да се изразява на практика в лишаване на лицето от правото му на данъчен кредит?[2]

След отправянето на преюдициалното запитване до Съда очакваме с интерес тълкуването на Съда и неговото по-нататъшно приложение не само по отношение на стоки и услуги, придобити от вече регистрирани лица, но и за такива, купени преди датата на регистрацията.

И как тълкува разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО Съдът на ЕС?

Съдът се е произнасял нееднократно по въпроси, свързани с правото на данъчен кредит, и неговата константна практика последователно и непротиворечиво утвърждава основните принципи на ДДС системата, с които следва да се съобразява всяка държава-членка:

• принцип на неутралност на ДДС

Съгласно принципа на неутралност системата на приспадане на ДДС има за цел да освободи търговеца изцяло от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с неговата икономическа дейност[3]. Правото на приспадане на данъчен кредит е неразделна част от ДДС механизма и по принцип не може да бъде ограничавано[4].

Принципът на неутралност на ДДС изисква от държавите-членки за позволят приспадане на данъчен кредит, ако съществените изисквания са изпълнени, дори и данъчно-задълженото лице да не е изпълнило някои от формалните изисквания[5].

Мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директива 2006/112/ЕО, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС[6].

• принцип на пропорционалност

Мерките, които държавите-членки могат да предприемат, за да обезпечат спазването на задълженията на данъчно-задължените лица за деклариране и плащане на ДДС, не трябва да отиват по-далеч от необходимото, за да постигнат целите за предприемането им. Подобни мерки следователно не могат да се използват по начин, който има като резултат систематичното подкопаване на правото на приспадане на данъчен кредит, който е фундаментален за общата система на ДДС[7].

• принцип на ефективност

По принцип държавите-членки могат да поставят срокове за упражняване на правото на данъчен кредит. Подобни национални правила обаче не могат да правят упражняването на правата, предоставени от правото на ЕС, практически невъзможно или изключително трудно[8].

• принцип на еквивалентност

Принципът на еквивалентност изисква от държавите-членки техните процедурни правила, регламентиращи мерките за гарантиране на правата, които лицата извличат от правото на ЕС, да не са по-неблагоприятни от тези, уреждащи подобни вътрешни процедури[9].

Освен основните принципи ми се иска да цитирам накратко и едно скорошно решение на Съда по дело С-385/09 Nidera, което засяга именно въпроса за приспадане на данъчен кредит за стоки, придобити преди ДДС регистрацията, и което е споменато и в двете разгледани по-горе искания до ВАС за отправяне на преюдициални запитвания до Съда.

Предмет на преюдициалното запитване, отправено в рамките на спор между Nidera Handelscompagnie BV („Nidera”) и литовските данъчни власти, е правото на дружеството на данъчен кредит за стоки (жито), закупени от дружеството и препродадени преди датата на регистрацията на дружеството за ДДС цели.

Заключението на Съда е, че Nidera не може да бъде лишено от възможността да упражни правото си на данъчен кредит за закупените стоки поради факта, че дружеството не е било регистрирано за ДДС цели, преди стоките да бъдат използвани за облагаемата дейност на лицето, тъй като е отговаряло на материалноправните условия за приспадане на данъка и се е регистрирало за целите на ДДС в разумен срок след продажбата на стоките.

Следователно, според Съда, регистрацията по ДДС е само формално изискване за упражняване на правото на данъчен кредит и последното не може да бъде ограничавано само по отношение на регистрирани лица – извод, който очевидно е възприет и от ВАС по разгледаното адм. д. № 14721/2010г.

Съдът обръща внимание и на факта, че ако упражняването на правото на приспадане на ДДС не бе подложено на никакво ограничение във времето, правната сигурност не би била спазена напълно. Всъщност задължението на данъчно задължените лица да се идентифицират за целите на ДДС би могло да се окаже лишено от смисъл, ако държавите членки нямаха право да наложат разумен срок за това. В конкретния случай обаче Nidera се е регистрирало за ДДС цели по-малко от шест месеца след извършването на сделките, пораждащи това право, и следователно в разумен срок.

Анализ

Видно от разгледаната практика на ВАС по цитираните две дела и от практиката на Съда, въпросите, поставени в уводната част на коментара относно съвместимостта на разпоредбите на ЗДДС с правото на ЕС, все още нямат изричен отговор. Въпреки това анализът на заключенията на Съда по различни дела загатват ясно посоката, в която би следвало да се развие не само юриспруденцията на българските съдилища, но и законодателството.

Ограничаване на правото на данъчен кредит само за стоки, които представляват активи за счетоводни цели и са налични към датата на регистрацията

На първо място, в делото на NideraСъдът не поставя под никакво съмнение правомощията си да тълкува разпоредби, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит за стоки, придобити преди регистрацията по ДДС. Напротив, Съдът приема, че общата разпоредба на член 168, буква a) от Директива 2006/112 се прилага в пълна сила и за правото на приспадане на данъчен кредит за доставки, извършени преди ДДС регистрацията, въпреки че самата разпоредба не съдържа изричен текст в тази насока.

Освен това от фактите по делото е видно, че придобитата от Nideraстока – жито, изобщо няма характера на актив, каквото е изискването по българското законодателство. Нещо повече – към датата на ДДС регистрация на литовското дружество стоката въобще не е налична, а е вече продадена и изнесена извън Литва.

Макар и Съдът изобщо да не разсъждава относно характера на доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, тъй като това не влиза в обхвата на поставените въпроси, е ясно, че условията пред стоките и услугите не би трябвало да са по-тежки в сравнение с изискванията към стоките и услугите по общите правила на закона. В противен случай се стига до дискриминиране на лицата, които са закупили стоки или услуги още преди регистрацията си, в сравнение с тези, които получават доставки вече в качеството си на регистрирани лица.

Обвързване на възникването на правото на данъчен кредит с регистрацията по ДДС и съставянето на регистрационен опис

На следващо място, заключенията на Съда по делото на Nidera не оставят никакво съмнение, че е недопустимо законът да поставя възникването на правото на данъчен кредит за активи преди датата на регистрацията в зависимост от регистрацията на лицата по ДДС. Заключението на Съда по делото е пределно ясно: регистрацията по ДДС е само формално изискване, чието неспазване би могло да се накаже с административна санкция, но не и с лишаване от правото на данъчен кредит.

Същото се отнася с още по-голяма сила и за изискването за съставяне на регистрационен опис на наличните активи, което не може да се тълкува като нищо друго освен като абсолютно формално изискване, което не би трябвало да влияе по никакъв начин на упражняването на правото на данъчен кредит.

Нещо повече, спорно е доколко изобщо е необходимо подаването на подобен опис, имайки предвид, че данъчно задълженото лице попълва цялата информация за всеки актив веднъж в описа и втори път – в дневника си за покупки, където описва отново една по една всяка една получена доставка, като на практика данните в описа и в дневника за покупки се дублират напълно.

Това според мен налага ревизирането на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗДДС, за да се отстрани противоречието и с правото на ЕС и да се улеснят съдилищата при разглеждането на подобни случаи, в които съдът е изправен пред нелеката задача да преценява дали да приложи изричната законова разпоредба или да се съобрази с практиката на Съда на ЕС.

Тук само ще си позволя да вметна, че законодателните промени в следствие на решения на Съда на ЕС не са прецедент за българския законодател. Най-значимата промяна по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите на т.нар. обратно начисляване на ДДС дойде именно след Решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA.

Делата се отнасят до правото на приспадане на данъчен кредит при т.нар. обратно начисляване или самоначисляване на ДДС, когато получателят на доставката е задълженото за данъка лице.

В своето решение Съдът заключава, че правото на ЕС допуска установяването на преклузивни срокове от националното право за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, стига да са спазени принципът на равностойност, който изисква срокът да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на общностното право, и принципът на ефективност, съгласно който преклузивният срок не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане.

Освен това Съдът заключава, че е недопустима данъчна ревизионна практика, която санкционира неизпълнението на формалностите, свързани с упражняването на правото на данъчен кредит и за счетоводна отчетност, както и на задължението за деклариране с лишаване от право на приспадане при прилагане на режима на самоначисляване. Подобна ревизионна практика очевидно надхвърля необходимото за гарантиране на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и за предотвратяване на данъчни измами, тъй като тази практика може да доведе дори до загуба на правото на приспадане.

В следствие на това решение е приет и чл. 73а от ЗДДС, както и чл. 180а, които се отнасят за начисляване на ДДС и право на данъчен кредит в случаите на обратно начисляване. С тези законодателни промени на практика се допуска получателите на доставките да приспадат без ограничение във времето данъчен кредит за получените доставки, дори и някои формални изисквания да не са спазени, стига данни за доставката да са налични в счетоводството им и доставката да не е укрита. Освен това санкцията за неначисляване на данък в тези случаи е драстично по-малка в сравнение със случаите, когато ДДС не е начислен от доставчика. Ако в общия случай санкцията може да достигне до 100% от неначисления данък, то при обратното начисляване санкцията е само 5% от неначисления в срок данък.

Връзката между законодателната промяна и Решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA е изтъкната в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДС, в които е посочено, че със създаването на чл. 73а се цели съобразяване на българското законодателство с решение на СЕО (дела С-94 и С-95 от 2007г.), тъй като при осъществяване на данъчен контрол съществува практика данъкът де се начислява от органите по приходите, като същевременно не се признава право на приспадане на данъчен кредит, което противоречи на практиката на СЕО и ощетява задължените лица.

Срокове за подаване на описа и за упражняване на правото на данъчен кредит

Цитираното по-горе Решение на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade има важно значение и за определяне на това, дали 7-дневният срок за подаване на описа и тримесечният срок за упражняване на правото на данъчен кредит са в съответствие с принципа на ефективността, тъй като правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане.

Парадоксално е, че в решенията по жалби на данъчно задължени лица принципът на ефективност често се тълкува и цитира не в полза на данъчно задължените лица, а в потвърждение на законността на сроковете по националното право[10], като се цитира само първата част на принципа относно допустимостта на сроковете, без да се разсъждава изобщо върху същността на принципа и върху това, дали срокът е разумен или е от такова естество, че прави упражняването на правата, предоставени от правото на ЕС, практически невъзможно или изключително трудно.

Освен това от изключителна важност за практиката по този въпрос ще е тълкуванието, което Съдът ще даде по отправеното преюдициално запитване по адм. д. № 14721/2010г., в което ВАС изрично поставя въпроса за съобразяването на тримесечния срок за приспадане на ДДС кредит с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО.

Смея да се надявам, че ако тълкуванието на Съда относно срока е, че той противоречи на принципа на ефективност, то поне и неоправдано краткият 7-дневен срок за подаване на описа и тримесечният срок за упражняване на правото на данъчен кредит за доставки, получени преди ДДС регистрацията, ще бъдат преразгледани. Дори и да не отпадне на този етап изискването за съставяне и подаване на опис, поне предвиждането на един по-дълъг и разумен срок би улеснило неимоверно данъчно задължените лица.

Преклудирането на правото на данъчен кредит като санкция за неспазване на сроковете за регистрация и подаване на опис

Отправеното от ВАС преюдициално запитване по адм. д. № 14721/2010г. е важно с оглед и на още един изключително важен въпрос – може ли отказът на право на данъчен кредит да е санкция за неспазване на определени формални изисквания.

Отговор на този въпрос на практика вече е даден с Решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade, според което данъчна ревизионна практика, която санкционира неспазването от данъчнозадълженото лице на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране с лишаване от право на приспадане, очевидно надхвърля необходимото за постигането на целта за гарантиране на правилното прилагане на такива задължения, след като правото на ЕС не възпрепятства държавите-членки да налагат при необходимост глоба или имуществена санкция съразмерно с тежестта на нарушението, за да санкционират неизпълнението на посочените задължения.

В конкретния случай с упражняването на правото на данъчен кредит за активи, придобити преди датата на регистрацията, законът съвсем ясно посочва, че ако описът не е подаден в 7-дневния срок, правото на данъчен кредит не само че не може де се упражни, но дори се счита, че изобщо не е възникнало. Ето как едно напълно излишно и формално изискване може да доведе до загуба на данъчен кредит за десетки и дори стотици хиляди левове поради незнанието на данъчно задълженото лице или поради твърде краткия срок за изпълнение на задължението.

Данъчната ревизионна практика за съжаление изобилства и от други примери за това как отказът на данъчен кредит е универсалното наказание за всякакви нарушения, голяма част от които са чисто формални и не са свързани с изпълнение на материално правните предпоставки за упражняване на правото. Често данъчно задължените лица са лишавани от правото на данъчен кредит и за нарушения, които не са извършени от тях самите, а от техните доставчици – например фактурата е издадени извън сроковете за начисляване на данъка, във фактурата е начислен данък върху доставка, която според приходната администрация е освободена и други.

В тези случаи, освен че страда не нарушителят, а получателят по доставката, се стига на практика до обогатяване на Бюджета, който не само че не възстановява данъка на получателя, но и задържа данъка, платен от доставчика. При това, ЗДДС изобилства от санкции за всякакви нарушения, които могат да бъдат наложени на доставчика, извършил нарушението, без да се ощетява и получателя.

Друг често срещан сценарий за отказ на данъчен кредит е цитиране на общата разпоредба за липса на право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. При липсата на дефиниция за неправомерно начислен данък, на практика всеки един случай може да бъде подведен под общата хипотеза, без да се цитира дори конкретната нарушена разпоредба. Твърде често доставки са обявявани за нереални, въпреки че лицата не са свързани, налице е плащане и документи за доставката.

От друга страна, дори да се приеме, че отказът на данъчен кредит не е адекватна и пропорционална санкция за извършените нарушения и държавите-членки следва да прилагат в тези случаи само предвидените административни санкции, за българските данъкоплатци няма да настъпят по-добри времена, имайки предвид че санкциите съгласно българския ЗДДС често се съизмерват именно с размера на неначисления ДДС. Така, дори на лицето да се наложи глоба, тя на практика ще е равна на размера на ДДС, което до голяма степен има като ефект не санкциониране на лицата, съразмерно на тежестта на нарушението, а събиране на двоен данък или лишаване от правото на данъчен кредит.

С оглед на горните разсъждения ми се струва особено важно българските съдилища да започнат да прилагат и цитират решенията на Съда и основополагащите принципи в делата, които разглеждат, защото, както сочи досегашната практика, често чрез решенията на съдилищата се преодоляват порочни административни практики и дори се коригират несъвършенствата на законовите текстове, които не винаги пренасят по най-добрия и точен начин разпоредбите на европейското законодателство.

Освен това с оглед на широкото приложение на спорните тестове е изключително важно и очаквано преюдициалното заключение до Съда по запитването на ВАС, което ще даде надявам се ясен отговор на колебанията относно съвместимостта на националната уредба с Директива 2006/112. А както показа примерът с Решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA, в следствие на което беше приет чл. 73а от ЗДДС, стъпката от решението на Съда до законодателна промяна е малка.

 

***

Link to the summary in English language:  VAT DEDUCTION FOR GOODS OR SERVICES RECEIVED PRIOR TO THE VAT REGISTRATION – MISSION (IM)POSSIBLE?

***

 

[1] Асоцииран адвокат вАдвокатско дружество „Делчев и Партньори”.

[2] Примери за подобни административни санкции, макар и в завоалирана форма, се съдържат например в чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС, които определят санкция за неначисляване на ДДС в срок или неиздаване на данъчен документ в срок, която е равна на размера на неначисления данък.

[3] Решение на Съда по дело С-268/83 Rompelman.

[4] Решения на Съда по съединени дела С-110/95-8 и С-147/98 Gabalfrisa и С-90/02 Bockemühl.

[5] Решение на Съда по дело С-146/05 Colée, Решение на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA, Решение на Съда по дело С-392/09 Uszodaépítö.

[6] Решение на Съда по дело C 146/05 Collée.

[7] Решение на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA.

[8] Решения на Съда по дело С-327/00 Santex, дело С-241/06 Lämmerzahl, съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade SpA.

[9] Решения на Съда по дело С-231/96 Edis, точка 39, дело С-216/99 Prisco and CASER.

[10] В Определение от 03.05.2011г. на ВАС по адм.д. № 15842/2010г. във връзка с противоречието на 7-дневния срок за подаване не регистрационния опис по чл. 74 от ЗДДС с принципа на ефективността се посочва, че преклузивните срокове като такива съществуват и националната правна уредба, и в Директива 2006/112, като Съдът се е произнасял вече, че допуска в националните правни уредби правото на упражняване на приспадане на данъчен кредит да е обвързано с преклузивен срок и поради тази причина не възприема тезата, че това право не може да се обвързва със срок.