Allan Rosas [1]

(Обобщение) [2]

 

Въвеждането на основните права в правото на Европейския съюз е дело основно на съдебната практика. През 60-те години на миналия век някои държави членки изразяват своите притеснения относно заплахата, която би могъл да представлява директният ефект на правото на Общността, без последното да предвижда средства за защита на основните права, провъзгласени в конституциите на държавите членки. За да даде отговор на тези притеснения, в делото Stauder (1969) Съдът на Европейските общности постановява, че основните права на Общността представляват част от основните принципи на общностното право, за чието зачитане Съдът следи.

В последствие общностните институции правят редица политически декларации относно основните права, като в Договора за Европейски Съюз (ДЕС) и Договора за създаване на Европейската Общност (ДЕО) постепенно намират място разпоредби, касаещи защитата на основните и човешките права. Едновременно с това практиката на Съда търпи развитие, а през декември 2000г. е подписана и Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Така, макар и Съюзът да не е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията), защитата на основните права в правото на Съюза постепенно се доближава до тази, която предоставя ЕКЗПЧОС. След влизането в сила на Договора от Лисабон, измененият чл. 6 (2) ДЕС предвижда, че ‘Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи’, но към сегашния момент все още не е ясно кога и при какви конкретни условия Съюзът ще стане страна по Конвенцията.

Договорът от Лисабон не просто придава на Хартата на основните права на Европейския съюз задължителна правна сила, но и я прави част от първичното право на Съюза. Интересно е да се отбележи, че член 6 (1) ДЕС предвижда, че правата, свободите и принципите, определени в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби, уреждащи нейното тълкуване и прилагане. Съдържанието на Хартата е заимствано от ЕКЗПЧОС, от Европейската социална харта и други конвенции за защита на човешките права, както и от конституционните традиции на държавите членки. Някои от нейните разпоредби представляват просто подобрен вариант на вече познати средства за защита на основните права. В същото време обаче Хартата запазва общото ограничение, което се прилага в правото на ЕС за всички основни права : те подлежат на защита единствено във връзка с прилагането на правото на Съюза.

Измененият след влизането в сила на Лисабонския договор член 6 (3) ДЕС запазва идеята, намерила вече израз в практиката на Съда, според която основните права представляват основни принципи на правото на Съюза. Това на практика означава, че широко отвореният списък с източници, на които Съдът до този момент се е уповавал, за да изведе основните принципи на Съюза, включително ЕКЗПЧОС и конституционните традиции на държавите членки, може да продължи да бъде актуален, въпреки Хартата на основните права и дори и Съюзът официално да стане страна по Конвенцията. Така неминуемо се поставя въпросът : ако две или повече основни права или основно право и друга разпоредба на първичното право, се намират в конфликт, как следва да бъдат помирени те помежду си ? Основни права и други норми на първичното право

Въпросът за конфликта между основно право и основните свободи, чиято защита е гарантирана от Договора, е бил многократно поставян на вниманието на Съда. По отношение на възможността основните права да бъдат ограничавани, Съдът прави разграничение между, от една страна, абсолютните права като правото на живот и забраната на изтезанията, които не търпят ограничение, и от друга страна, останалите основни права (решение Schmidberger, 2003). При останалите основни права следва да бъдат претеглени интересите, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, за да се определи дали е бил постигнат справедлив баланс между тези интереси (решения Schmidberger; Omega, 2004; VikingLine, 2007). От делото Schmidbergerможе да бъде направено заключението, чеСъдът разглежда основните права и икономическите свободи като стоящи на едно и също равнище в йерархията на нормите – основните права като основни принципи на правото на Съюза и икономическите свободи като част от писаното първично право. По-скорошната практика на Съда навежда на мисълта, че поне някои основни права имат специално значение и следва да им бъде дадена по-голяма тежест отколкото на други (решение Kadi, 2008). Такива според автора сякаш са основните ценности на Съюза (член 2 ДЕС), сред които фигурират човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека.

Намирането на баланс между две или повече основни права

В практиката на Съда често се налага да бъде намерен баланс между две или повече основни права (напр. от една страна, правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни и, от друга страна, свободата на изразяване / правото на добра администрация и правото на достъп до документи). Статията предлага анализ на основна съдебна практика (решения VolkerиSchecke, 2010; HealthServiceExecutive, 2012; BavarianLager, 2010 ), обяснявайки аргументите, които Съдът е взел предвид в отделните случаи в търсенето на баланс между различни основни права.

В тази връзка авторът прави няколко важни наблюдения върху практиката на Съда. В отделните случаи, освен конкретните факти по делото, Съдът проверява:

* Дали дадено основно право е с “по-основен” характер от друго основно право, напр. ако е предвидено в различни международни правни инструменти, че то представлява абсолютно право;

* Дали конкретната разпоредба предвижда, че лицата имат това право “в съответствие с националните законодателства и практики”, оставяйки по-широка свобода на преценка на държавите-членки;

* Дали в конкретния случай е налице вторично право, което може да бъде разгледано като приложение на основното право и дали съществува по-специфично законодателство, касаещо дадено право (въпросът в някои случаи може да бъде сведен основно до сравнение между две или повече законодателни норми);

* Ако въпросът касае намирането на баланс между основно право и друга норма на първичното право, е много вероятно основното право да има по-голяма тежест;

* Доколкото член 52 (3) от Хартата предвижда, че смисълът и обхватът на правата, които тя предвижда, и които съответстват на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, са същите като дадените им в Конвенцията, в някои случаи правата, гарантирани и от Конвенцията биха могли да имат повече тежест.

Авторът разглежда въпроса за евентуалната йерархия в нивото на защита, гарантирано на правата, провъзгласени едновременно от Хартата и от Конвенцията и тези, които са защитени единствено от Конвенцията, обяснявайки причините, поради които този въпрос на практика не би могъл да представлява реален проблем.

В допълнение към основната тема на статията, авторът разглежда и отделни проблеми, които биха могли да възникнат вследствие на присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, свързани вече не просто с намирането на баланс между отделни права, а с помиряването на два различни правни режима.

 

***

Link to the article in English lanuage: BALANCING FUNDAMENTAL RIGHTS IN EUROPEAN UNION LAW

***

 

[1]Доктор по право; Съдия в Съда на Европейския съюз (от 2002 г.); бивш професор по право в Åbo Akademi University (Turku/Åbo, Финландия); бивш главен юридически съветник на правната служба на Европейската Комисия и заместник генерален директор на същата правна служба.

[2]Обобщението на български език е направила Габриела Едрева, стажант в Съда на Европейския съюз.