(Решение на Съда на ЕС по дело С-141/14, Комисия/България)

 

На 24 март 2014 г. Комисията предявява искова молба срещу България, с която иска от Съда да установи, че:

–        като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места („ОВМ“) в специалната защитена зона („СЗЗ“) в района на Калиакра, България не е класифицирала като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването, от една страна, на биологичните видове по приложение І към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици („Директивата за птиците“), и от друга, на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива, и поради това не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива,

–        като е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Уиндтех“, „Брестиом“, „Дисиб“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на ОВМ в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като СЗЗ, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците,

–        като е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“, „ЦИД — Атлас“, „Вертикал – Петков и с‑ие“ и „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ на територията на СЗЗ „Калиакра“, на територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ и на СЗЗ в района на Белите скали, България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна („Директивата за местообитанията“),

–        като не е оценила по подходящ начин кумулативния ефект на проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Уиндтех“, „Брестиом“, „Дисиб“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“, които е одобрила на територията на ОВМ „Калиакра“, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като СЗЗ, България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 във връзка c член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда („Директивата за ОВОС“) и точка 1, буква б) от приложение ІІІ към нея.

Досъдебната процедура

На 18 декември 2007 г. в съответствие с Директивата за птиците България създава СЗЗ „Калиакра“. Тази защитена зона обаче обхваща само две трети от територията на ОВМ „Калиакра“. Освен това западно от СЗЗ „Калиакра“ и извън ОВМ „Калиакра“ България установява СЗЗ „Белите скали“ и предлага на Комисията да определи почти цялата площ на СЗЗ „Калиакра“ и СЗЗ „Белите скали“ като територия от значение за Общността с наименованието „Комплекс Калиакра“.

След жалби от Българското дружество за защита на птиците във връзка с недостатъчния географски обхват на СЗЗ „Калиакра“ и неблагоприятните последици от редица инвестиционни проекти за естествените местообитания и за местообитанията на някои видове птици Комисията отправя официални уведомителни писма до България, в които я приканва да преустанови констатираните нарушения на задълженията ѝ съгласно трите директиви.

Като остава неудовлетворена от представените от България отговори, с писмо от 22 юни 2012 г. Комисията издава мотивирано становище, в което приема, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си по трите директиви и поставя двумесечен срок за преустановяване на нарушението.

Относно твърдението за нарушение на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците

Според Комисията в различните допълнителни писма, които е изпратила, България е признала, че е допуснала нарушение на задължението си да класифицира като СЗЗ цялата територия на ОВМ „Калиакра“. Поради това били предприети мерки за разширяване на СЗЗ „Калиакра“ до границите на ОВМ „Калиакра“, като с нормативен акт от 6 февруари 2014 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 15 от 21 февруари 2014 г., било взето изрично решение за разширяване на защитената зона. Формално погледнато обаче, тези мерки не променяли факта на нарушението, тъй като били приети след изтичането на срока, който тази институция определила в мотивираното становище, тоест след 22 август 2012 г.

В подкрепа на това твърдение Комисията посочва, че посочва, че от орнитологична гледна точка териториите на ОВМ „Калиакра“, които не са били класифицирани като СЗЗ, са от изключително значение за множество видове и представляват типично „място с тесен фронт на миграция“, разположено на Виа Понтика, вторият по големина миграционен път в Европа. Според нея, всички територии, обхванати от ОВМ „Калиакра“, трябва да се разглеждат като функционална единица за прелетните птици, тоест като един цялостен регион, който не трябва да бъде разпокъсван. Изключването на обработваемите земи от СЗЗ „Калиакра“ оставя без защита някои миграционни коридори и места за почивка, използвани от значителна част от миграционните популации по морското крайбрежие. Наред с това Комисията поддържа, че частта на ОВМ „Калиакра“, която остава извън класифицираната СЗЗ, предоставя местообитания за гнездене на някои птичи популации и е важна ловна територия за множество птичи видове, посочени сред гнездящите птици в стандартния формуляр за данни и изрично посочени при оценката на тази СЗЗ. Накрая, Комисията отбелязва, че цялата световна популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis), смятана за застрашен в световен мащаб вид, зимува в разглеждания район, а същевременно над 80 % от местата за хранене на гъските са разположени в незащитената част на ОВМ „Калиакра“.

България оспорва това твърдение за нарушение. Тя поддържа, че със създаването на СЗЗ „Калиакра“ през 2007 г. са класифицирани най-подходящите по брой и площ територии за опазването на съответните видове съобразно разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците. Разменените с Комисията писма и предприетите от тази държава членка мерки изразявали единствено желанието на последната за диалог с посочената институция в изпълнение на задължението за сътрудничество. България представя различни научни изследвания, от които според нея следва, че зоната на Калиакра не представлява „място с тесен фронт на миграция“ на птиците. Освен това твърди, че макар в крайна сметка да е решено СЗЗ „Калиакра“ да бъде разширена до границите на едноименното ОВМ, всъщност няма орнитоложки научни доказателства, които да оправдават включването в тази СЗЗ на земеделските земи в ОВМ „Калиакра“, доколкото тези земи не са непременно част от единна екосистема с крайбрежните територии, които вече са защитени като СЗЗ. Типичните гнездящи птици за разположените във въпросната защитена зона местообитания всъщност гнездели в значително по-малка степен в съседните земеделски земи. На последно място, България оспорва факта, че районът на Калиакра е място за почивка за голяма част от популациите прелетни птици. Всъщност от различни експертни доклади, представени по делото, следвало, че тези места се променят в зависимост от конкретния маршрут на птиците и метеорологичните условия. Що се отнася до червеногушата гъска, застрашен в световен мащаб вид, България сочи различни доклади, според които най-важните зони за храненето на тези гъски се намират извън ОВМ „Калиакра“, в близост до Шабленското и Дуранкулашкото езеро.

Съдът припомня установените от съдебната практика стандарти относно класифицирането на защитени територии. Член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците предвижда задължение за държавите членки да класифицират като СЗЗ териториите, които отговарят на установените в тези разпоредби орнитоложки критерии. От своя страна, държавите членки са длъжни да класифицират като СЗЗ всички територии, които след прилагане на орнитоложките критерии се явяват най-подходящи за опазване на разглежданите видове. Свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при избора на най-подходящите територии за класифициране като СЗЗ, се отнася не до целесъобразността на класифицирането като СЗЗ на териториите, които се явяват най-подходящи според съответните орнитоложки критерии, а само до прилагането на тези критерии за целите на определянето на най-подходящите територии за опазването на видовете, посочени в приложение I към Директивата за птиците. Що се отнася до класифицирането на определени части от някои райони, класифицирането като СЗЗ не може да бъде резултат от изолирано проучване на орнитоложката значимост на всяка от разглежданите площи, а трябва да се извършва при отчитане на естествените предели на съответната екосистема. Наред с това, орнитоложките критерии, на които изключително трябва да се основава класифицирането, трябва да бъдат научно обосновани.

Що се отнася до присъствието на гнездящи птици в първоначално некласифицираната част от ОВМ „Калиакра“, според Съда България дава убедителното и неопровергано от Комисията обяснение, че типичните гнездящи птици за първоначално защитените местообитания, намиращи се по крайбрежието, гнездят в значително по-малка степен в зоните, състоящи се от земеделски земи. Освен това твърде ограниченото присъствие на някои видове птици не е достатъчно основание да се приеме, че тези земеделски земи са най-подходящите за опазването на въпросните видове.

Съдът приема довода на Комисията, че ОВМ „Калиакра“ представлява „място с тесен фронт на миграция“. Според предоставените научни данни струпвания на птици там не са нито случайни, нито пък извънредно редки, а се срещат редовно при съответните ветрове. Когато се получат такива струпвания, първоначално некласифицираните земеделски площи на ОВМ „Калиакра“ се явяват именно местообитанията, от които прелетните птици се нуждаят за почивка и хранене.

Съдът отхвърля довода на България, че класифицираната впоследствие като СЗЗ част от ОВМ „Калиакра“ всъщност не е от много голямо значение за опазването на смятаната за световно застрашен вид червеногуша гъска, почти цялата световна популация на която зимува на западното крайбрежие на Черно море. Съдът приема, че най-малкото през две от петте години на наблюдение между 1995 г. и 2000 г. няколко хиляди червеногуши гъски са търсили храна в тази част от ОВМ „Калиакра“, впоследствие класифицирана като СЗЗ.

Въз основа на тези аргументи Съдът приема, че първото изтъкнато от Комисията твърдение за нарушение е основателно.

Относно третото твърдение за неспазване на разпоредбите на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, що се отнася до одобряването на проектите в СЗЗ „Калиакра“, СЗЗ „Белите скали“ и ТЗО „Комплекс Калиакра“

Комисията поддържа, че преди класифицирането им като СЗЗ, тоест от 1 януари 2007 г. до 18 декември 2007 г., за съответните територии в района на Калиакра и Белите скали е бил приложим правният режим по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците съгласно тълкуването му от Съда в решения Комисия/Франция (C‑96/98, EU:C:1999:580) и Комисия/Франция (C‑374/98, EU:C:2000:670). След класифицирането на мястото като СЗЗ, тоест от 18 декември 2007 г. нататък, приложимият правен режим за двете СЗЗ бил този по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. По отношение на ТЗО „Комплекс Калиакра“, Комисията твърди, че преди включването на тази зона в европейския списък на ТЗО, но след включването ѝ в националния списък като проект за ТЗО, тоест от 18 декември 2007 г. до 15 декември 2008 г., приложимият правен режим е бил установеният от Съда в решения Dragaggi и др. (C‑117/03, EU:C:2005:16) и Bund Naturschutz in Bayern и др. (C‑244/05, EU:C:2006:579), като що се отнася до териториите, отговарящи на изискванията за ТЗО и посочени в изпратените на Комисията национални списъци, сред които могат да фигурират в частност територии с приоритетни типове естествени местообитания или с приоритетни видове, съгласно Директивата за местообитанията държавите членки са длъжни да вземат защитни мерки, годни от гледна точка на консервационната цел на Директивата да съхранят екологичния интерес, който тези територии представляват на национално равнище. От друга страна, режимът на подходяща защита, приложим към териториите, изброени в изпратения на Комисията национален списък, по силата на член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията, изисква държавите членки да не допускат никаква намеса, която създава опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии.

Според Комисията различните одобрени от България инвестиционни оказват значително неблагоприятно въздействие върху птиците, местообитанията и приоритетните видове. В СЗЗ „Калиакра“ директното унищожаване на местообитания на птичи видове, посочени в приложение I към Директивата за птиците, обхващало според оценките най-малко 15,8 % от общата площ на тази зона. В СЗЗ „Белите скали“ били необратимо унищожени 456,23 хектара земи, възлизащи на 10,9 % от площта на тази зона и съставляващи приоритетни степни местообитания. Освен това, България не е защитила в достатъчна степен ТЗО „Комплекс Калиакра“ от вредите, причинени поради осъществяването на проектите за производство на вятърна електроенергия на „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал — Петков и с‑ие“, и на проекта за туристическа база „Трейшън клифс голф енд спа резорт“. В цялата ТЗО тези проекти са довели до необратимото унищожаване на 587,51 хектара земи от приоритетното местообитание „Понто-сарматски степи“.

България поддържа, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията изобщо не се прилага към проекти, които са били разрешени преди присъединяването ѝ към Съюза, нито съответно се прилага по отношение на тяхното изпълнение. Всъщност тези проекти са били одобрени през 2005 г. и затова въздействието им върху опазването на естествените местообитания не може да се оценява според тази директива. Същите аргументи относно действието във времето на директивата са изтъкнати и по отношение на засягането на ТЗО.

Съдът установява, че предвид информацията, предоставена от България в писмената ѝ защита, а именно че не е разрешавала осъществяването на проекта „ЦИД — Атлас“, Комисията е изключила този проект от предмета на разглеждания иск за установяване на неизпълнение на задължения. Той приема уточнението на генералния адвокат, че това твърдение на Комисията за нарушение се отнася не до разрешенията за проекти, издадени от България преди присъединяването ѝ към Съюза, а до прилагането им след присъединяването и произтеклото от това влошаване на състоянието на процесните територии.

Съдът припомня установената си практика, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията се прилага включително за съоръжения, чийто проект компетентният орган е одобрил, преди предвиденият в тази директива режим на защита да започне да се прилага за съответната защитена зона. Макар за такива проекти да не се прилагат предвидените от Директивата за местообитанията предписания относно процедурата за предварителна оценка на въздействието на проекта върху съответната територия, изпълнението им все пак попада в приложното поле на член 6, параграф 2 от директивата.

Въз основа на това по отношение на процесните инвестиционни проекти Съдът приема, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията се прилага за изпълнението на такива проекти и за дейността на построените в резултат от тях съоръжения, въпреки че разрешенията за тях са издадени преди присъединяването на България и преди Директивите за птиците и за местообитанията да започнат да се прилагат за тези разрешения.

По отношение на твърдението, че България не е взела подходящите мерки, за да предотврати влошаването на състоянието на някои местообитания на видове и смущаването на птиците поради дейността на съоръженията, построени в резултат от осъществяването на четирите разглеждани проекта в СЗЗ „Калиакра“ и СЗЗ „Белите скали“, Съдът припомня, че съответната дейност е съобразена с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията само ако се гарантира, че не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-точно консервационните ѝ цели. Поради това твърдението за нарушение на Комисията би било основателно само ако тя докаже в достатъчна степен от правна гледна точка, че България не е взела подходящите мерки за защита, за да не допусне дейностите, свързани с експлоатацията на построените по тези проекти съоръжения – доколкото се извършват след класифицирането на териториите на Калиакра и Белите скали като СЗЗ – да доведат до влошаване на състоянието на местообитанията на някои видове и до обезпокояване на тези видове, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на Директивата за местообитанията да се осигури опазването на тези видове. Въпреки това, не е нужно Комисията да установява наличието на причинно-следствена връзка между експлоатацията на построените по проекта съоръжения и значителното обезпокояване на съответните видове. Достатъчно е Комисията да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини подобно обезпокояване на тези видове.

Съдът приема, че в конкретния случай предвид голямата гъстота на вятърните генератори, построени в СЗЗ „Калиакра“, конкретно по проекта „Калиакра уинд пауър“, дейността им би могла да доведе до значително обезпокояване и до влошаване на състоянието на местообитанията на защитени видове птици. Същото се отнася и за частта от СЗЗ „Белите скали“, в която са изградени съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа“, чиято експлоатация изменя характеристиките на въпросните местообитания. Поради това твърдението на Комисията за нарушение е основателно в тази му част.

За сметка на това, що се отнася до значителното унищожаване на приоритетното местообитание „Понто-сарматски степи“ подготвителната обработка на терените, в резултат от която са унищожени тези местообитания в границите на ТЗО „Комплекс Калиакра“, е извършена преди присъединяването на тази държава членка към Съюза. Следователно унищожаването на посочените местообитания не би могло ratione temporis да се разглежда като неизпълнение на задължения съгласно правото на Съюза. Освен това, ако типът местообитание в засегнатите територии вече е унищожен, последващата експлоатация на построените по проектите съоръжения не може да влоши повече неговото състояние. Ето защо в тази му част искът на Комисията не е основателен.

Относно второто твърдение  за неспазване на разпоредбите на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, що се отнася до одобряването на проектите в ОВМ „Калиакра“

Комисията твърди, че като не е взела подходящите мерки от гледна точка на консервационната цел на Директивата за птиците и като е разрешила или е допуснала намеса, която, първо, създава опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на некласифицираната като СЗЗ част от ОВМ „Калиакра“, второ, значително намалява площта на тази територия, трето, води до изчезването на приоритетни видове, които се срещат на тази територия, и четвърто и последно, води до унищожаването на въпросната територия или на типичните ѝ характеристики, България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците. Комисията поддържа, че в тази част от ОВМ „Калиакра“ са безвъзвратно загубени 1 450 хектара земи, съставляващи местообитания и места за хранене и почивка на видове птици, посочени в Директивата за птиците.

България представя информация за фактическото състояние на различни инвестиционни проекти и наред с останалото изтъква, че през 2012 г. в националното законодателство е въведен петгодишен давностен срок, с което е ограничен срокът на действие на разрешенията за изпълнението на тези проекти, така че всички проекти, чието изпълнение не е започнало в определения срок, ще бъдат спрени.

Съдът припомня, че държавите членки трябва да изпълняват задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, дори когато съответните зони не са класифицирани като СЗЗ, след като е трябвало да бъдат класифицирани като такива. За целите на установяването на неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците следва да се взема предвид съответно практиката на Съда относно неизпълненията на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, доколкото текстът на последната разпоредба до голяма степен съответства на текста на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. Съгласно тази съдебна практика нарушение на въпросната разпоредба трябва да се констатира, когато Комисията е установила наличието на вероятност или опасност даден проект да влоши състоянието на местообитанията на защитени видове птици или да доведе до значително обезпокояване на тези видове.

България твърди, а Комисията не оспорва, че за проектите на „Уиндтех“, „Брестиом“ и „Еко Енерджи“, е било решено, че не се нуждаят от оценка на въздействието върху околната среда. За тези проекти държавата членка не издава допълнителни разрешения и съоръженията не са изградени. Междувременно решенията, с които се констатира, че не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда, изгубват правно действие. Поради това, по отношение на тези три проекта твърдението на Комисията за нарушение е неоснователно.

По отношение на проектите на „АЕС Гео Енерджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“, България е издала допълнителни разрешения и съответните вятърни генератори са изградени. Така след извършена през 2008 г. оценка на въздействието върху околната среда е издадено разрешение за строеж по първия проект за 52 вятърни генератора, които са въведени в експлоатация на 15 ноември 2011 г. По втория и третия проект също са издадени разрешения за строеж след присъединяването на Република България към Съюза, в резултат от което са изградени два вятърни генератора, пуснати в експлоатация през 2008 г.

Съдът приема, че самата експлоатацията на вятърни генератори би могла да доведе до значително обезпокояване на защитени видове птици и до влошаване на състоянието на местообитанията им. Поради това по отношение на тези три проекта Съдът установява нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците.

Относно четвъртото твърдение за неспазване на разпоредбите на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92, както и точка 1, буква б) от приложение III към нея

Според Комисията за проектите на „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“, България е решила да не извършва оценка на въздействието върху околната среда. За „АЕС Гео Енерджи“ България е решила да извърши оценка на въздействието, но в оценката не били взети предвид нито кумулативното вредно въздействие на различните проекти, разрешени в ОВМ „Калиакра“, нито ефектът на отбягване и безпокойството в поведението на птиците в резултат от работата на вятърните генератори, нито бариерният ефект на турбините, нито загубата и влошаването на различните птичи местообитания заради тези съоръжения. Що се отнася до първите четири проекта, за които не е извършена оценка на въздействието върху околната среда, решенията в този смисъл имат до голяма степен еднакъв текст. Освен това те не били подкрепени с релевантни аргументи, които да покажат, че съответният проект няма да има значително отрицателно въздействие върху територията, определена като ОВМ и идентифицирана за включване в мрежата „Натура 2000“. Предвид информацията, предоставена от Република България в писмената ѝ защита, Комисията изключва проектите за вятърни генератори „Дисиб“ и „АЕС Гео Енерджи“ от обхвата на разглежданото твърдение за нарушение.

Съдът установява, че от всички останали в предмета на исковата молба проекти само проектът на „Лонгман инвестмънт“ е осъществен и е в експлоатация от 16 юни 2008 г. Поради това за проектите на „Уиндтех“, „Брестиом“ и „Еко Енерджи“ нито едно от доказателствата по делото пред Съда не позволява да се констатира нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 2011/92.

Съдът припомня обаче, че решенията относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда още са действали към датата, определена от Комисията в допълнителното мотивирано становище, а именно 22 август 2012 г., и са изгубили правно действие едва пет години след издаването им, тоест на 24 и съответно на 28 септември 2012 г. Съгласно постоянната практика на Съда обаче наличието на неизпълнение трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, а последващите промени не могат да се вземат предвид от Съда.

Според Съда решението, с което се констатира липса на необходимост от оценка на въздействието на даден проект, не е равнозначно в националното право на решение за одобряване на съответния проект, доколкото същият трябва да получи и разрешение за строеж. Следователно той констатира, че България не може да бъде обвинявана, че е допуснала да не се извърши оценка на въздействието върху околната среда за проектите „Уиндтех“, „Брестиом“ и „Еко Енерджи“, „преди [те] да бъдат одобрени“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2011/92. Въпреки това, доколкото решението относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда трябва все пак да се взема в съответствие с тази директива, и в частност с член 4, параграфи 2 и 3 и приложение III, възможно е да е налице нарушение на тези разпоредби дори ако проектът изобщо не е получил всички необходими разрешения

Съдът припомня, че член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 предоставя на държавите членки свобода на преценка в това отношение. Тази свобода на преценка обаче е ограничена от задължението по член 2, параграф 1 от същата директива да се извършва оценка на въздействието върху околната среда за проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда по-специално поради своя характер, мащаби или местоположение. Така критериите и праговете, споменати в член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337, имат за цел да улеснят преценката на конкретните характеристики, които притежава даден проект, за да се определи дали за него е задължително да се направи оценка на въздействието върху околната среда. Следователно компетентните национални органи, които са сезирани със заявление за разрешаване на проект, спадащ към приложение ІІ към тази директива, трябва да разгледат специално въпроса дали с оглед на посочените в приложение ІІІ към същата директива критерии трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда. Неотчитането на кумулативния ефект на даден проект с други проекти може на практика да доведе до освобождаване от задължението за извършване на оценка спрямо него, въпреки че взет заедно с други проекти, той може да окаже значително въздействие върху околната среда. Ето защо, когато проверява дали за даден проект трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, съответният национален орган следва да проучи въздействието, което този проект може да има заедно с други проекти.

В случая Съдът установява, че в процесните решения относно ОВОС само е констатирано, че не следва да се очаква кумулативен ефект. Самото твърдение обаче, че няма да има кумулативен ефект, не доказва, че този извод е направен в резултат от обоснована преценка, а и България не представя никакви доказателства в това отношение. Поради това Съдът установява наличието на нарушение.

Поради изложените съображения Съдът приема, че:

1)      Като:

–        не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването, от една страна, на биологичните видове по приложение І към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, и от друга страна, на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива, и по този начин тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива,

–        е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147,

–        е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал — Петков и с‑ие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ съответно на територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали, Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,

–        от една страна, не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, и от друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, Република България не е изпълнила съответно задълженията си, от една страна, по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, и от друга страна, по член 2, параграф 1 от тази директива.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.