Свободно предостовяне на услуги – Свободно движение на стоки – Принцип на недопускане на дискрименация – Мярка, приета от местен публичен орган, която позволява достъп до кофишопове (‘coffee-shops’) единствено на местни за Нидерландия лица – Търговия с т.нар. “леки” наркотици –  Търговия с безалкохолни напитки и храни – Цел за борба с наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие – Обществен ред – Закрила на общественото здраве – Съгласуваност – Пропорционалност

С посоченото решение Съдът се произнася по въпроса дали може да се ограничи достъпът до прочутите кофишопове („coffee-shops“) в Нидерландия. По принцип притежаването и търговията с канабис са забранени според нидерландското законодателство. Водена от принципа за ефикасност на наказателното преследване, Нидерландия провежда политика на толерантност по отношение на продажбата и употребата на канабис в стриктно ограничени количества. Проява на тази политика са именно заведенията, в които заедно със съответните храни и безалкохолни напитки се продава и употребява канабис при спазването на точно определени условия.

С цел да намали и дори да възпрепятства наркотуризма община Маастрихт забранява изрично на съдържателите на кофишопове да допускат в заведенията си лица, които не са местни (лица, които не пребивават в действителност в Нидерландия).

Жалбоподателят в главното производство, г-н Josemans, е съдържател на кофишоп в Маастрихт. След извършване на съответни проверки компетентните власти установяват, че г-н Josemans не спазва общинските разпоредби, тъй като допуска в заведението си чуждестранни лица, поради което разпореждат принудителното затваряне на кофишопа за определен срок. Г-н Josemans оспорва издадената заповед последователно по административен и съдебен ред.

Делото стига до Raad van State, който поставя на Съда четири преюдициални въпроса, с които цели по същество да установи: (а) дали разпоредбите относно достъпа на чуждестранни лица до кофишопове попада в приложното поле на Договора за ЕО и (б) дали забраната за достъп на чуждестранни лица до кофишоповете представлява пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие.

В Решението по делото Съдът приема, че е целесъобразно да разгледа отделено основните елементи от дейността на кофишоповете — търговията с канабис и търговията с безалкохолни напитки и храни (която определя като „ресторантьорска дейност“). Във връзка с това Съдът припомня, че правото на Съюза изрично забранява въвеждането в търговско обращение на упойващи средства, които не са стриктно контролирани от компетентните органи с оглед използването им за медицински или научни цели. Поради тази причина, при оспорването на посочените общински разпоредби съдържателят на кофишоп не би могъл да се позовава на свободите на движение или на принципа на недопускане на дискриминация, що се отнася до извършваната от него търговия с канабис (вж. точка 1 от диспозитива на Решението).

Съдът приема, че с оглед на търговията с безалкохолни напитки и храни преобладаващо значение имат предоставяните от кофишоповете в тази връзка услуги. Поради тази причина Съдът преценява спорната правна уредба от гледна точка на съвместимостта ѝ с принципа за свободното предоставяне на услуги и приема, че в тази връзка г-н Josemans може основателно да се позовава на член 56 и сл. ДФЕС.

Във връзка с въпроса за пропорционалността на оспорваната мярка Съдът приема, че борбата с наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие е част от борбата с наркотиците и е свързана както с поддържането на обществения ред, така и с опазването на общественото здраве. Това са легитимни цели, с които може да се обоснове ограничаване на задълженията, наложени от правото на Съюза. Конкретно предприетите мерки са годни да гарантират осъществяването на тези цели, тъй като действително отговарят на стремежа те да бъдат постигнати чрез съгласувани и систематични действия. При тези условия Съдът постановява, че спорната правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел за борба с наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие и не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. точка 2 от диспозитива на Решението).