Александър Галендинов[1]

 

 

Постепенната либерализация на европейските газови и електрически пазари става поетапно в периода 1996-2009 г., отваряйки европейските енергийни пазари за конкуренция. Въпреки формалната либерализация, енергийните компании продължават да имат господстващо положение на своите национални пазари, което е почти толкова силно, колкото по време на периода преди либерализацията. Макар и господстващото положение да не е забранено само по себе си, подобно положение много често позволява неговата злоупотреба, която пък е забранена, тъй като тя спъва развитието на конкуренцията и, в крайна сметка, ощетява потребителите. За да се справи с тези проблеми, Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия започва серия от разследвания срещу големите западноевропейски енергийни компании. Това води до значителни структурни промени на западноевропейски пазари, които стават действително конкурентни, давайки по-голям избор на потребителите.

От известно време Европейската комисия насочва усилията си в тази насока и към енергийния сектор в Централна и Източна Европа.

Така, например, Комисията завърши наскоро своето разследване по отношение на електрическата компания „ЧЕЗ“, за която се предполагаше, че злоупотребява на чешкия пазар на електроенергия на едро. В частност, „ЧЕЗ“ беше заподозрян, че резервира целия транспортен капацитет, който редовно остава неизползван, без да го пуска на пазара, като по този начин препятства конкурентите си да получат достъп до електропреносната мрежа, а и следователно да могат да се конкурират с „ЧЕЗ“.

Комисията също така отворени производство срещу руския производител и доставчик на природен газ „Газпром“, за който се предполага, че злоупотребява с господстващото си положения на газовите пазари в Централна и Източна Европа. Освен „стандартните“ обвинения, че руската компания разделя пазарите и че създава пречки за диверсификацията на доставките на енергийни ресурси, Комисията подозира, че “Газпром” налага на потребителите завишени цени, необосновано обвързвайки ги с цените на петрола. Разследването може ще има важни последствия не само за Източноевропейските газови пазари, но и за западноевропейските, където цената, в голяма част от дългосрочните договори за доставка на газ, също е обвързвана с цените на петрола. Освен това, резултатите от разследването могат да окажат ефект и върху структурата на газовите пазари в Азия, където цената на природния газ се определя почти изцяло от цената на петрола.

Наскоро Европейската Комисия започна производство срещу OPCOM, операторът на единствената енергийна борса в Румъния, за който се подозира, че злоупотребява с господстващото си положение като изисква желаещите да участват на електроенергийната борса да имат румънска регистрация по ДДС и следователно да са установени в Румъния. Комисията счита, че подобно изискване увеличива разходите за чуждестранни търговци, желаещи да търгуват чрез електроенергийната борса като освен това ги възпрепятства до навлязат на пазара на едро на електроенергия в Румъния.

Наскоро Комисията отвори производства и срещу „Български Енергиен Холдинг“[2] („БЕХ“), както по отношение на евентуална злоупотреба на господстващо му положение на пазара на електричество на едро, така и по отношение на действията му на българския газов пазар. В първия случай Комисията проучва някои от разпоредбите, съдържащи се в споразуменията за доставка на електричество, сключени от дъщерните дружества на „БЕХ“, а именно „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2″ ЕАД и „НЕК” ЕАД. Възможно е „БЕХ“ да ограничават свободата на търговските си партньори като им налага териториални ограничения. Подобна практика води до раздробяване на пазарите за електричество по национален признак, препятствайки тяхната интеграция.

Що се касае българския газов пазар, Европейската комисия разследва дали „БЕХ“ и дъщерните му дружества – газовият доставчик „Булгаргаз” и операторът на инфраструктурата „Булгартрансгаз”, злоупотребяват с господстващото си положение пречейки на свои конкуренти да получат достъп до важни газови инфраструктури в България[3]. В частност, Комисията е обезпокоена от това, че има вероятност тези дружества да пречат на потенциални конкуренти да получат достъп до българската мрежа за пренос на газ както и да единственото подземно газохранилище в България[4], като изрично или негласно отказват достъп на трети страни или го забавят. Освен това, „БЕХ“ и дъщерните му дружества могат да пречат на конкурентите да получат достъп до главния газопровод за внос, като запазват капацитет, който, подобно на разследване срещу „ЧЕЗ“, редовно остава неизползван, без да бъде пускат на пазара. Според Комисията, без достъп до тази инфраструктура, която е от основно значение, нито едно дружество не може да се конкурира с „Булгаргаз” на българските пазари за доставки на газ.

Разследванията на Комисията показват, че независимо от процеса на либерализация, енергийните пазари в Централна и Източна Европа остават в недостатъчна степен отворени за конкуренция. Много често това се дължи директно на действията на енергийните компании, независимо дали чужди или европейски, които все още запазват господстващо положение, което могат лесно да злоупотребяват. В това отношение конкурентното право на ЕС може да бъде използвано, като средство за решаване на въпроси, които формалната либерализация в Централна и Източна Европа не винаги успява да постигне.

 

 ***

Link to the summary in English language: THE EUROPEAN PUBLIC PROSECUTOR’S OFFICE – AN IMPOSSIBLE NECESSITY IN AN ‘EVER CLOSER UNION’?

***

 

[1]Магистър по право, университет Париж 1 Пантеон-Сорбона. Възгледите и мненията, изразени в тази статия, са тези на автора и не отразяват официалната политика или позиция, на която и да била държавна или частна структура. Всички примери, използвани в настоящата статия се основават на обществено достъпна информация. Авторът ще бъде благодарен за вашите коментари и съвети, които са добре дошли на адрес: galendinov@gmail.com.

[2] Отразено в „Европейски правен преглед”, TOM VI

[3] Commission press release, ‘Комисията образува производство срещу „Български енергиен холдинг“ и дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“’, (IP/13/656), 5 юли 2013

[4]Намиращо се в Чирен.

Към цялата статия на английски език: ENFORCEMENT OF EU COMPETITION LAW IN THE ENERGY SECTOR IN CENTRAL AND EASTERN EUROPE