Резюме

Решението на Съда на ЕС по делото “Сомова“ касае правна ситуация на българска гражданка, навършила възраст за пенсия, но живееща и работеща като самонаето лице в Австрия. В заявлението си за пенсия от 2007г. до българските власти г-жа Сомова посочва, че не се осигурява от 4 юни 1996г, но пенсията ѝ е отказана понеже стажът, натрупан в България от 1967 г. до 1996 г. не е достатъчен. С нова молба госпожа Сомова иска да ѝ се приложи погасителен план за липсващите вноски чрез купуване на стаж при пенсиониране, възможност която властите ѝ е признават с оглед действащото към тогавашния момент право. На 20 септември 2011г. Столично управление за социално осигуряване получава информация от австрийските осигурителни власти, че г-жа Сомова е подала документи за австрийска пенсия. Става ясно, че към момента на подаване на молбата за отпускане на пенсия в България, госпожа Сомова е продължавала да се осигурява в Австрия, при това част от осигурителните периоди, за които тя иска пенсия частично се припокриват.

Според член 94, параграф 1 от Кодекса за социално осигуряване пенсия може да се отпусне на лице, отговарящо на условията за осигурителен стаж и възраст и, чието осигуряване е било прекратено към деня на подаване на молбата за пенсия. Същевременно, българският закон позволява последяващо упражняване на трудова дейност в полза на пенсиониралите се лица. В тази фактическа обстановка се налага тълкуване да съвместимостта на член 94, параграф 1 с правото на ЕС относно свободата на установяване, както и Регламент 1408/71/ЕИО прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и техните семейства.

В решението си Съдът на ЕС признава, че при липса на хармонизация на режимите за социално осигуряване, българският законодател има право да определя самостоятелно условията за отпускане на пенсия за старост, стига те да се съобразяват с правото на ЕС. В това отношение, свободата на установяване по член 49 от ДФЕС има за цел да улесни гражданите на Европейския Съюз при упражняването на професионална дейност на територията на Съюза. Съдът счита, че тъй като условието по КСО на практика принуждава лицето да напусне работа, към момента на искането си за отпускане на пенсия, това условие реално застрашава професионално положение на лицето, и следователно ограничава тази негова свобода. По този начин Съдът на ЕС подчертава, че национално правило, което възпрепятства, или да разубеждава лицата, имащи право на пенсия за старост, да упражняват своите основни свободи, включително правото си да работят като самонаети лица в друга държава на ЕС, и когато това условие не е оправдано от определен обществен интерес, то е несъвместимо с член 49 от ДФЕС.

Съдът постановява също, че Регламент 1408/71/ЕИО задължава компетентните органи при определяне на правото на пенсия да зачетат всички осигурителни периоди, независимо от че те са придобити в различни държави-членки. Правилата на Регламента следователно изключват правото на едно лице да избира дали да се позова на действието на неговите императивни разпоредби, или пък да прикрива осигурителни периоди с цел извличане на финансова облага.

Решението е интересно с това, че Съдът на ЕС за пръв път постановява, че една национална мярка за уреждане на право на пенсия, област в която страните запазват относителна законодателна самостоятелност, може да бъде окачествена като ограничение на свободата за установяване, дори и когато мярката се прилага без разлика на категориите правни субекти и засяга по еднакъв начин както вътрешните, така и ситуации, при които лицето е упражнило свободата си по член 49 от ДФЕС.

За да бъде спазено решението на Съда на ЕС, правилото за прекъсване на осигурителна дейност преди искането за пенсиониране да бъде направено, по член 94 параграф 1 от българския КСО следва да бъде отменено. Същевременно, ако планираната законодателната промяна на българския КСО не е универсална, това би довело до негативна законодателна дискриминация на лицата достигнали стаж за пенсия, които са работили само в България и които не могат да се позоват на член 49 от ДФЕС. Така, на практика решението налага отмяната на това изискване по отношение на всички български граждани, които търсят признаване на правото си на пенсия, без да прекъсват трудовата си дейност.

***

Линк към цялата статия на български език: СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВАНЕ КАТО КОРЕКТИВ НА ПРАВОТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ДА ОПРЕДЕЛЯТ УСЛОВИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ НА МИГРИРАЛИТЕ ЛИЦА

***