ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ, ОТПРАВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ЮРИСДИКЦИИ ДО СЪДА НА ЕС В ПЕРИОДА 01.07.2018 – 31.10.2018

Author

Обзор

 

В периода 1 юли 2018 г. – 31 откомври 2018 г. български юрисдикции са отправили 7 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция Брой преюдициални запитвания

(01.07.2018 – 31.10.2018)

Специализиран наказателен съд 2
Апелативен съд София 1
Софийски градски съд 1
Административен съд София-град 2
Районен съд Луковит 1

 

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

 

Област от правото на ЕС Брой преюдициални запитвания

(01.07.2018 – 31.10.2018)

Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси 3
Митническо сътрудничество 2
Данъчни въпроси 1
Извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди от нарушение на правото на Европейския Съюз 1

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: http://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

Дело C-310/18 PPU, Милев[2]

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

Емил Милев

Преюдициални въпроси

  1. Съответна ли е на чл.З, чл. 4, ал. 1, изр.2, чл. 10, съображение 16, изр. 4 и 5, и съображение 48 от Директива 2016/3431 , както и на чл. 47 и чл. 48 от Хартата, национална съдебна практика, която поставя като условие за продължаване на мярката за неотклонение “задържане под стража” (четири месеца след задържането на обвиняемия) наличие на “обосновано предположение”, разбирано като установяване само на “пръв поглед” възможността обвиняемият да е извършил деянието.

Респективно съответна ли е на горепосочените разпоредби национална съдебна практика, която разбира “обоснованото предположение” като наличие на висока степен на вероятност обвиняемият да е извършил деянието.

  1. Съответна ли е на чл.4, ал. 1, изр. 2, чл. 10, съображение 16, изр. 4 и 5, и съображение 48 от Директива 2016/343, както и на чл. 47 от Хартата, национална съдебна практика, която задължава съда, който се произнася по искане за изменение на вече взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, така да мотивира своя акт, че да не съпоставя обвинителните и оправдателните доказателства, дори при наведени доводи от страна на зашитата в тази насока; единственото основание за това ограничение е необходимостта съдията да запази своята безпристрастност, ако това дело му бъде разпределено за разглеждане по същество.

Респективно съответна ли е на горепосочените разпоредби национална съдебна практика, при която съдът извършва по-подробен и конкретен коментар на доказателствата и дава ясен отговор на доводите на защитата, независимо от опасността че, ако това дело му бъде разпределено за разглеждане по същество, това ще доведе до невъзможност той да го разгледа и да постанови окончателен акт относно вината – т.е. ще доведе до необходимост друг съдия да разгледа делото по същество.

____________

1 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB 2016, L 65, стр. 1)

 

Дело C-335/18, AK

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страна в главното производство

АК

Преюдициални въпроси

  1. Дали разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Регламент 1889/20051 г. на ЕП и СЕС следва да се тълкува в смисъл, че позволява национално законодателство, което да предвижда автоматично отнемане в полза на държавата на задържана недекларирана по надлежния ред сума, пренасяна през външна граница на ЕС, като последица единствено от недекларираното на сумата и без това отнемане да е необходимо за установяване на произхода на съответната сума.
  2. Дали разпоредбата на чл. 9, пap. 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕП и СЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което за посоченото във въпрос 1 деяние, наред с наказанията лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от стойността на престъплението, да предвижда като задължително и отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата, без да има значение произхода на недекларираната сума.

____________

1 Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238)

 

Дело C-336/18, EP

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд – София

Страна в главното производство

ЕР

Преюдициални въпроси

  1. Следва ли разпоредбата на чл.4 пap. 2 от Регламент 1889/20051 година на ЕП и СЕС, предвиждаща задържането на недекларираната сума, съобразно предвидения в националното законодателство правен ред, да се тълкува в смисъл, че позволява автоматичното й отнемане в полза на държавата като следствие на недекларирането й, без да се извършва проверка за нейния произход или разпоредбата на чл. 4 пар. 2 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС следва да се тълкува като позволяваща единствено временното задържане на сумите до извършване на преценката за техния произход от компетентните национални органи. Съответно отговаря ли нормата на чл. 251 ал. 2 НК на възможността въведена в чл. 4 пар. 2 от Регламента.
  2. В зависимост от отговора на първия въпрос – следва ли разпоредбата на чл. 9 пар. 1 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС да се тълкува в смисъл,че не допуска национална правна уредба, която за неизпълнението на задължението по чл. 3 от Регламента предвижда кумулиране на санкциите лишаване от свобода, глоба и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, без да се извършва проверка на нейния произход. Отговаря ли съвместното приложение на разпоредбите на чл. 251 ал. 1 и чл. 251 ал. 2 НК, включващи налагане на съответното наказание предвидено в чл. 251 ал. 1 НК и следващото се от осъдителния съдебен акт отнемане в полза на държавата на инкриминираната сума – предмет на престъплението по чл. 251 ал. 1 НК, задължение по ал. 2 за отнемане на сумата, на изискването на чл. 9 пар.1 от Регламент 1889/2005 година на ЕП и СЕС, съгласно което санкцията за неизпълнението на чл. 3 от Регламента трябва да бъде ефективна, възпираща и съразмерна на извършеното нарушение и обществената му опасност.

____________

1 Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238)

 

Дело C-377/18, AH и др.

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страни в главното производство

AH, PB, CX, KM, PH

Преюдициални въпроси

Съответна ли е на чл.4 ал.1 изр.1 вр съобр.16 изр.1 и съобр.17 от Директива 2016/343[3] национална съдебна практика, която изисква в съдържанието на споразумение (сключено в рамките на наказателно производство) да се посочат като извършители на съответното престъпление не само обвиняемият, който се е признал за виновен и е сключил това споразумение, но също така и други обвиняеми, негови съучастници, които не са сключили това споразумение, които не са се признали за виновни и спрямо които наказателното производство продължава по общия ред, които обаче са се съгласили първият обвиняем да сключи споразумението.

Дело C-458/18, GVC Services (Bulgaria)

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: „ДжиВиСи Сървисиз (България)“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София

Преюдициални въпроси

Разпоредбата на член 2, буква а), подточка i) от Директива 2011/96/ЕС1 , във връзка с Приложение I, част А , буква аб), следва ли да се тълкува в смисъл, че под „дружества, регистрирани в съответствие с правото на Обединеното кралство“ се разбират и дружествата, регистрирани в Гибралтар.

Разпоредбата на член 2, буква а), подточка iii) от Директива 2011/96/ЕС, във връзка с Приложение I, част Б, следва ли да се тълкува в смисъл, че под „corporation tax във Великобритания“ се разбира и корпоративният данък, дължим в Гибралтар.

____________

1 Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (OB 2011, L 345, стр. 8)

 

Дело C-467/18, Районна прокуратура Лом

Запитваща юрисдикция

Районен съд Луковит

Страна в главното производство

EP

Преюдициални въпроси

  1. Попада ли в приложното поле на Директива 2012/13/ЕС1 относно правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС2 относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство настоящото производството за прилагане на принудителни медицински мерки, които са форма на държавна принуда срещу лица, за които от прокурора е установено, че са извършили общественоопасно деяние?
  2. Българското процесуално право, уреждащо особеното производство за прилагане на принудителни медицински мерки по правилата на чл. 427 и сл. НПК, което не предвижда възможност съдът да върне делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а може само да уважи предложението за прилагане на принудителни медицински мерки или да го отхвърли, представлява ли ефективно средство за защита по смисъла на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което да гарантира на лицето, че може да оспори пред съда нарушенията на правата му в хода на досъдебното производство?
  3. Директива 2012/13/EC и Директива 2013/48/ЕС приложими ли са за наказателни (досъдебни) производства, когато националното право – Наказателно-процесуалният кодекс, не познава фигурата на „заподозрян”, а формално в хода на досъдебното производство прокурорът не привлича лицето в качеството му на обвиняем, защото приема, че разследваното убийство е извършено от лицето в състояние на невменяемост и поради това прекратява наказателното производство, за което не уведомява лицето, като прави искане до съда за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо него?
  4. По смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2012/13/ЕС и чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС предложеното за принудително лекуване лице придобил ли е качеството на „заподозрян“, когато полицейският служител при първоначалното посещение на местопроизшествието и първоначалните издирвателни действия в дома на жертвата и нейния син, виждайки по тялото на последния следи от кръв, го е разпитал за причините да убие майка си и да пренесе трупа на улицата, на които въпроси лицето е отговорило, след което полицаят му е поставил белезници? При положителен отговор, следва ли на лицето още в този момент да се предостави информация по чл. 3, § 1, вр. § 2 от Директива 2012/13/ЕС, и как следва да се отчетат специфичните потребности по §2 на лицето в подобна ситуация при предоставяне на информацията, след като на полицията е било известно, че лицето страда от психично разстройство?
  5. Правна уредба като националната, която допуска фактическо лишаване от свобода с принудително настаняване в психиатрична болница чрез процедура по Закона за здравето (превантивна мярка за принуда, която се налага при доказване, че лицето страда от психично заболяване и че е налице предполагаема опасност лицето да извърши престъпление, а не за реализирано такова), когато фактическото основание за разкриване на процедурата е деянието, за което е образувано наказателно производство срещу настаненото за лечение лице, съответства ли на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/3433 относно укрепване на някой аспекти относно презумпцията за невиновност и по този начин заобикаля ли се правото на справедлив процес при арест, който да отговаря на критериите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ – процес, в който съдът да има правомощие да провери както спазването на процедурните правила, така и на основателните подозрения, мотивиращи задържането, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел, каквото задължение съдът има, ако лицето е задържано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
  6. В понятието за презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 включва ли се и презумпцията, че невменяемите лица не са извършили общественоопасното деяние, в което прокурора ги обвинява, докато обратното не бъде установено в съответствие в процесуалния закон (в наказателно производство при спазване на правото на защита)?
  7. Национална правна уредба, която предвижда различни правомощия за решаващия съд по отношение на служебната проверка за законосъобразност на досъдебното производство, според това, дали:

1.) разглежда обвинителен акт на прокурора, с който се твърди, че определено лице, което е психически годно, е извършило убийство (чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4 НПК), или 2.) разглежда предложението на прокурора, с което се твърди, че лицето е извършило убийство, но поради психическа негодност на дееца извършеното не е престъпление, и се иска от съда на наложи държавна принуда с цел лекуване; може да се приеме, че осигурява гаранциите за ефективни средства за защита на уязвимите лица, каквито се изискват от чл. 13, вр. чл. 12 Директива 2013/48/ЕС и чл. 8, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2 2012/13/ЕС, и дали различните правомощия на съда произтичащи от вида на производството, предопределен от това дали посоченото лице за извършител разполага с психическа годност да носи наказателна отговорност, са в съответствие с принципа на чл. 21, § 1 ХОПЕС за недискриминация?

____________

1 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB 2012, L 142, стр. 1)

2 Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (OB 2013, L 294, стр. 1)

3 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB 2016, L 65, стр. 1)

 

Дело C-501/18, Българска народна банка

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Ищец: BT

Ответник: Българска народна банкa

Преюдициални въпроси

  1. Следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че националният съд е задължен служебно да квалифицира иск като предявен на основание неизпълнение на задължението на държава членка по чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, когато искът има за предмет извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди от нарушение на правото на Европейския Съюз, причинени от институция на държава членка, при условие, че:

чл.4, параграф 3 от Договора не е посочен изрично като правно основание в исковата молба, но от обстоятелства на иска следва, че се претендират вреди от нарушаване на норми по правото на Европейския съюз

претенцията за вреди се основава на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, уредена като безвиновна и при следните условия: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод на административна дейност; претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразното поведение на органа

по националното право на държавата членка съдът служебно е задължен да определи правното основание на иск за отговорността на държавата от дейността на правозащитни органи, въз основа на обстоятелствата, на които се основава иска?

2)    Следва ли от съображение 27 от Регламент (ЕС) №1093/2010г.1 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), че издадената препоръка на основание чл.17, параграф 3 от регламента, при обстоятелствата по главното производство, с която е установено допуснато нарушение на правото на ЕС от националната централна банка на държава членка във връзка със сроковете за плащане на гарантираните депозитите на вложителите в конкретна кредитна институция:

-поражда право за вложителите в същата кредитна институция да се позовават на препоръката пред национален съд за да обосноват иск за вреди от същото нарушение на правото на ЕС, предвид изричното правомощие на Европейския банков орган да установява нарушение на правото на Европейския съюз и, че вложителите не са и не могат да бъдат адресати на препоръката и за същите не поражда пряко правни последици;

е валидна по отношение на изискването нарушената норма да установява ясни и безусловни задължения, предвид, че чл.1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО2 относно схемите за гарантиране на депозити, тълкуван във връзка със съображения 12 и 13 от същата директива, не съдържа всички елементи, необходими за да възникне ясно и безусловно задължение за държавите членки и не поражда пряко права за вложителите, както и, че тази директива предвижда минимално ниво на хармонизация, което не включва елементите, въз основа на които да се извърши установяването на неналичен депозит препоръката не е обоснована с други ясни и безусловни норми по правото на ЕС за тези елементи, в това число относно: преценката на недостига на ликвидност и липсата на близка перспектива за плащане; съществуващо задължение за прилагане на мерки за ранна намеса и за поддържане на кредитната институция като действаща?

предвид предмета – гарантиране на депозитите, е валидна по отношение на националната централна банка, която няма отношение към националната схема за гарантиране на депозитите и не е компетентен орган по чл.4, параграф 2, буква vi) от Регламент (ЕС) №1093/2010, и правомощието на Европейския банков орган по чл.26, параграф 2 от същия регламент – да издаде препоръки по отношение на схемата за гарантиране на депозитите?

3)    Следва ли, в контекста на Решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., С-222/02, EU:C:2004:606, точки 38 – 39, 43 49-51, Решение от 5 март 1996г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, Braserie du pеcheur SA и Factortame Ltd, ECLI:EU:C: 1996:79, т. 42 и т. 51, точка 19 от Решението по дело Dorsch Consult/Съвет и Комисия, С-237/98 Р, ECLI:EU:C:2000:321, точка 11 от Решение от 2 декември 1971 година, Aktien-Zuckerfabrik Schuppenstedt, 5/71, на Съда на ЕС и актуалното състояние на правото на Европейския съюз, относимо към обстоятелствата по главното производство, че

A)    Нормите на Директива 94/19/ЕО, и конкретно чл.7, параграф 6 от тази директива, предоставят права на вложителите да претендират вреди срещу държавата членка от недостатъчен надзор над кредитната институция, която държи депозитите, и ограничени ли са тези права до гарантираните размери на депозитите или понятието „компенсация“ по тази разпоредба следва да се тълкува разширително?

Б)    Надзорните мерки за оздравяване на кредитна институция, като приложените в главното производство от националната централна банка на държавата членка, в това число спиране на плащанията, предвидени по конкретно в чл.2, седмо тире от Директива 2001/24/ЕО3 , съставляват неоправдана и непропорционална намеса в правото на собственост на вложителите, обосноваваща извъндоговорната отговорност за вреди от нарушение на правото на ЕС, при положение, че съответната държава членка е предвидила в законодателството си начисляване на договорни лихви за периода на мерките, а за депозитите над гарантирания размер – удовлетворяването им в общото производство по несъстоятелност и възможност за плащане на лихви, предвид чл.116, ал. 5 от Закона за кредитните институции и чл.4, ал. 2, т. 1 и чл.94, ал.1, т.4 от Закона за банковата несъстоятелност по българското право?

B)    Условията за извъндоговорната отговорност за вреди от действия и бездействия във връзка с упражнени надзорни правомощия от националната централна банка на държава членка, попадащи в приложното поле на чл. 65, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на ЕС, предвидени по правото на държавата членка, не следва да противоречат на условията и принципите за тази отговорност, установени по правото на ЕС, и по конкретно на: принципа за независимост на иска за обезщетение от иска за отмяна и установената недопустимост на изискване по националното право за предварителна отмяна на юридическото действие и бездействие, от което се претендират вредите; за недопустимост на изискване по националното право, свързано с виновно поведение на органи или длъжностни лица, от чието поведение се претендират вредите; изискването ищецът да е претърпял действителна и сигурна вреда при искове за имуществени вреди към момента на предявяване на иска?

Г)    Да бъде съобразено изискването за незаконосъобразност на съответното поведение на институцията, равностойно на изискване по националното право на държавата членка за отмяна юридическото действие или бездействие, от което се претендират вредите – мерки за оздравяване на кредитна институция, на основание принципа за независимост на иска за вреди от иска за отмяна по правото на Европейския съюз, предвид обстоятелствата по главното производство и, че:

ищецът – вложител в кредитна институция, не е адресат на тези мерки, както и, че според националното право и съдебна практика този ищец няма право на иск за отмяна спрямо индивидуалните решения, с които са приложени тези мерки и които решения са влезли в сила

правото на ЕС в съответната област конкретно Директива 2001/24/ЕО, не предвижда изрично задължение за държавите членки да въведат обжалваемост на мерките за надзор по отношение на всички кредитори с оглед признаването на мерките за валидни

по правото на държавата членка не е предвидена извъндоговорна отговорност за вреди от законосъобразно поведение на орган или длъжностно лице?

Д)    В случай, че се даде тълкуване, че не е приложимо изискването за незаконосъобразност на съответното поведение на институцията при обстоятелствата по главното производство, към искове на вложител в кредитна институция за вреди от действия и бездействия на националната централна банка на държавата членка, и по специално за лихви поради неизплатени в срок гарантирани депозити и за депозитите над гарантирания размер, претендирани като вреди за нарушение на членове 63-65, 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл.3 от Договора за Европейския съюз и чл.17 от Хартата за основните права на Европейския съюз, са приложими условията, установени от Съда на ЕС за извъндоговорната отговорност за вреди:

от законосъобразно поведение на институция, и конкретно трите кумулативни условия, а именно: наличие на действителна вреда, на причинно-следствена връзка между нея и въпросното действие, както и на необичаен и особен характер на вредата, по специално към иска за лихви поради неизплатени в срок гарантирани депозити или

в областта на икономическата политика и по-специално условието „само ако е налице достатъчно съществено нарушение на висша правна норма за защита на частноправните субекти“, по-специално към иск на вложител за депозитите над гарантирания размер, претендирани като вреди, предвид предоставената широка свобода на преценка на държавите членки във връзка с чл.65, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз и мерките по Директива 2001/24/ЕО, за които е приложим реда по националното право, когато обстоятелствата, свързани с кредитна институция и лицето, което претендира вредите, са свързани само с една държава членка, но по отношение на всички вложители са приложими едни и същи норми и конституционния принцип за равенство пред закона?

  1. Следва ли от тълкуването на чл.10, параграф 1 във връзка с чл.1, параграф 3, буква i) от и чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19/ЕО и правните положения, изведени в решение от 21 декември 2016г., Vervloet и други, ECLI:EU:C:2016:975, т. 82 – 84 на Съда на ЕС, че в обхвата на нормите на директивата попадат и вложители,

чиито депозити не са изискуеми на основание договори и законови разпоредби за периода от преустановяване на плащанията от кредитната институция до отнемането на лиценза й за банкова дейност, в това число съответният вложител не е изразил воля за настъпване на тази изискуемост,

които са се съгласили с клауза, предвиждаща изплащането на гарантирания размер на депозитите по реда на националното законодателство на държавата членка и конкретно след отнемането на лиценза на кредитната институция, която държи депозитите и което условие е спазено и

посочената клауза в договорите за депозити има силата на закон между страните съгласно националното законодателство на държавата членка?

Следва ли от разпоредбите на тази директива или от друга норма по правото на ЕС, че националният съд не следва да съобрази подобна клауза в договорите за депозити и да разгледа иск на вложител за лихви от неизплащане в срок на гарантирания размер на депозитите по същите договори при условията на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушение на правото на ЕС и на основание чл.7, параграф 6 от Директива 94/19?

____________

1 Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB 2010, L 331, стр. 12)

2 Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (OB 1994, L 135, стр. 5; Специално българско издание: глава 6, том 2, стр. 163)

3 Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (OB 2001, L 125, стр. 15; Специално българско издание: глава 6, том 4, стр. 34)

 

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.

[2] Решение на Съда от 19 септември 2018 г.

[3] Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB 2016, L 65, стр. 1)